120 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (20 юли, Илинден, по стария календар) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. След потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България. Част от тях са заселени в днешна Бургаска област. Първоначално, въстанието се вдига в Битолския революционен окръг, а по-късно и в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта. Въстаниците от Македония и Одринска Тракия проявяват изключителен героизъм и записват светли страници в историята на нашия народ. Въпреки кратката си продължителност, по броя на участниците си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание.