Доходността на българския дълг се увеличава въпреки приемането на България в еврозоната и повишаването на кредитния ѝ рейтинг. На последния аукцион за пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) местните инвеститори са поискали средно 3.25% възвращаемост на инвестицията си. Това е над 3.06% среднопретеглена доходност, постигната на съпоставимия аукцион преди три месеца. Министерството на финансите съобщи, че на 15 септември е проведен аукцион, на който са пласирани ДЦК за 300 млн. лв. На 16 юни беше организиран предишният търг за същото количество държавни облигации, със същия матуритет (реално сега МФ преотваря тази емисия). Исторически назад е имало случаи, в които Министерството на финансите е отменяло аукциони заради по-висока доходност, но вероятно сега финансовият министър Теменужка Петкова не може да си го позволи, заради растящите разходи в бюджета и неизпълнението на приходната част. След този търг изтеглените от вътрешния пазар заеми достига 1.4 млрд. лв., а общото финансиране, включващо огромните външни заеми, за тази година достига 16.8 млрд. лв.

1156 българи са декларирали лични доходи в размер на над 1 милион лева за 2024 г., показват данни на Националната агенция за приходите. 643 физически лица пък са обявили, че през миналата година са получили доход в диапазона между 750 хиляди и 1 милион лева. Тези с доходи от 500 000 до 750 000 лева са били 1623. Между 250 000 и 500 000 лева за годината са взели 5827 души. Лицата с годишна данъчна основа от 100 000 до 250 000 лева са 26 412. Между 50 000 и 100 000 лева са получили 48 933 души. Хората, получили през 2024 г. между 10 000 и 50 000 лева, възлизат на 244 377 души. Повечето българи работят за заплата до 2000 лева. Толкова на месец заработват близо 70% от работещите хора у нас. 4329 българи са се сдобили с имот в чужбина, пръснати по целия свят – от Австралия и Аруба до Уругвай и Япония.

Interpred - Word Trade Center Sofia, строената през 80-те години на миналия век емблематична офис сграда в квартал "Изгрев" в София, е привлякла вниманието на инвеститори. Сградата на Interpred - WTC Sofia е завършена през 1986 г. Има 12 надземни и 3 подземни етажа, разположени в две крила с обща разгъната застроена площ 33.6 хил. кв. м. Отдаваемата площ е 17.6 хил кв. м, от които офис площите са 15 250 кв. м. Има още ресторант, винарна, столова с кафе-бар и панорамен бар - общо 1200 кв. м, както и конферентен център с площ 1150 кв. м., разполагащ с 10 зали с капацитет от 8 до 275 места. Сградата има още подземен гараж със 150 паркоместа, както и открит с капацитет 178 автомобила. Други 90 места са налични в подземен гараж на две нива до метространция "Жолио Кюри", намираща се в непосредствена близост.На този етап сделка няма. Дружеството собственик към настоящия момент все още е "Интерпред световен търговски център София". В него чрез регистрираното в Люксембург "Б.Р.Е." 99.7% дял притежава Едоардо Миролио. Той се сдоби със сградата през далечната 2002 г. През 2019 г. италианецът с български паспорт придоби още две сгради в София, които от тогава също развива като офисни. Те носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". Πъpвaтa, нaмиpaщa ce нa бyл. "Цap Бopиc ІІІ" 159, пoмeщaвaшe тeлeвизия ТV7 и oфиcи нa Цвeтaн Bacилeв, coбcтвeниĸ нa фaлиpaлaтa "Kopпopaтивнa тъpгoвcĸa бaнĸa". Bтopaтa, нaмиpaщa ce нa yл. "Cпac Coĸoлoв" 3 в "Maнacтиpcĸи ливaди", бe пocтpoeнa зa bТV, нo мeдиятa тaĸa и нe ce нaнece тaм. B ĸpaя нa 2016 г. тя бe ĸyпeнa oт "Бългapcĸa мeдийнa ĸoмпaния" нa Иpeнa Kpъcтeвa и Дeлян Πeeвcĸи, a пo-ĸъcнo пpoдaдeнa нa Mиpoлиo. Дeйнocттa нa едноименния xoлдинг "E. Mиpoлиo" в Бългapия, ocвeн в cфepaтa нa нeдвижимитe имoти, e cъcpeдoтoчeнa в тeĸcтилнaтa и мoднa индycтpии, а също така и c пpoизвoдcтвoтo нa винo пoд мapĸaтa "Bинapcĸa Избa Eдoapдo Mиpoлиo". Oт 2018 г. Mиpoлиo e coбcтвeниĸ и нa мoднaтa мapĸa DіКа, ĸoятo освен в България има свои магазини и във Фpaнция. Приходите на "Интерпред световен търговски център София" през 2024 г. са в размер на 6,8 млн. лв. Нетната печалба е 1,9 млн. лв. Според консолидирания финансов отчет на "Е.Миролио" приходите на групата са 289.6 млн. лв., а печалбата преди данъци е в размер на малко над 17 млн. лв.

Системата за съхранение на енергия (BESS) в Ловеч, която е най-голямата в Европейския съюз и пета в света (към момента на получаване на разрешителното). С инсталирана мощност 124 MW и капацитет за съхранение 496 MWh, проектът на „Адванс Грийн Енерджи“, който работи само от няколко месеца, вече променя енергийния пейзаж в България. Инвестицията в проекта е на стойност 146.7 млн. лв. Собствените средства, съфинансирани чрез заем от глобалната банка Citi, са 89 млн. лв., а близо 58 млн. лв. са финансова помощ по Плана за възстановяване и устойчивост, мярка Restore. Батерийният комплекс е съставен от 16 модула, всеки с капацитет 31.3 MWh и мощност 7.8 MW, с 111 литиево-железно-фосфатни (LFP) батерии, които се утвърдиха като най-добрите решения за съхранение на енергия на пазара. Всяко едно зареждане и разреждане се осъществява за 4 часа. Проектът е оборудван и с интелигентна система за управление, която допринася значително за ефективната работа на съоръжението. Изграждането на съоръжението бе завършено в рамките на само 6 месеца, а на 30 април 2025 г. получи Разрешение за ползване № СТ-05-236. „Адванс Грийн Енерджи“ планира да инсталира батерии и към заводите си в Разград и Пещера, които ще бъдат между 130 и 180 MWh.

Българската верига за строителни материали и стоки за дома и градината Masterhaus, собственост на дружеството "Бошнаков", започва да строи логистичен център край Бургас. Очакваната инвестиция в него е 29.5 млн. лева. Логистичният център ще бъде с разгънатата застроена площ 20.5 хил. кв.м върху терен от 60 дка, който се намира вдясно на влизане от София в Бургас, преди детелината за Слънчев бряг на Северната тангента. Строителството вече е в ход, като в момента се изпълняват подготвителни дейности по терена. Очаква се логистичният център да бъде завършен и въведен в експлоатация през 2026 г. и да отвори 40 нови работни места. Историята на веригата тръгва от Бургас, където през 1993 г. отваря малък магазин за бои и химикали. Между 1999 и 2000 г. в същия град е открит и първият по-голям обект, по това време под името "Дом на майстора". Оттогава веригата се разраства и сега има по един магазин в Несебър, Приморско, Айтос и Казанлък. Тази есен се очаква да отвори и шестият си обект - в Сливен. Плановете са седмият да бъде в София. Теренът е купен от частен собственик със сделка за 45 дка в местността Курт тепе/Вълчи връх. Продавач е дъщерно дружество на "Нова сити" като декларираният материален интерес е 3.6 млн. лева. После имотът е ипотекиран срещу 3.6 млн. лева в ОББ и засега това е единствената ипотека в банката. Останалите декари са купувани в отделни сделки с частни лица. Пространството в логистичния център ще бъде разпределено между различни зони. Високостелажният склад с капацитет около 10 хил. палетоместа ще позволи да се съхраняват голям обем стоки и да има бърз достъп до тях. В склада за едрогабаритни материали с площ 8 хил. кв.м ще бъдат обработвани най-големите артикули в асортимента. Отделен склад от 2 хил. кв.м е проектиран за бързооборотни стоки. В него камионите ще се обслужват в покрита зона, което позволява бързо и сигурно приемане и експедиция. В модерен шоурум от 3 хил. кв.м ще бъдат представяни тенденции в подовите и стенни покрития, санитарията и продуктите за баня и кухня. Ще има и офис за администрацията от 500 кв.м, където ще е оперативният център за управление на базата.

От естонската компания за доставка на храна Bolt Food съобщиха, че от септември генерален мениджър за България е Димитър Вутков. Той е с над 10 години опит в търговската верига на едро МЕТРО, която присъства в страната още от 1998 г. Последната му позиция е била директор "Франчайзинг", а преди това е отговарял и за развитието на маркетинга в МЕТРО. Компанията майка Bolt стъпи в България през юни 2024 г., когато разположи из столицата 800 електрически тротинетки за споделено използване. След това стъпи и във Варна и Бургас, а опитът ѝ от началото на тази година да започне операция и в Пловдив, бе осуетен от местната администрация, която не ѝ позволи. На другите европейски пазари, на които основаната през август 2013 г. естонска компания работи, предлага под наем още електрически велосипеди, споделено използване на автомобили, такси услуга, както и споделени пътувания с личен автомобил.

Четири дружества са изпратили оферти по поканата на кмета на Благоевград Методи Байкушев, отправена в края на август към всички заинтересовани да участват в пазарни консултации за изграждане на втора клетка за битови отпадъци в Регионалната система за управление на отпадъците край с. Бучино. Над 1 млн лв. е разликата в представените четири оферти. Най-ниската цена е предложена от регистрираното в с. Зелен дол „Етерна кънстракшън“ АД, представлявано от Маргарита Коцева, и тя е 2 288 981,77 лв. с ДДС. Следват офертите на изпълнителния директор на пловдивското дружество „Европейски пътища“ АД Маргарита Попиванова – 2 368 319,98 лв. с ДДС, и на кюстендилската фирма „Булплан инвест“ ООД с управител Николай Йосифов – 3 505 627, 51 лв. Последно с най-висока стойност е предложението на „ПГС“ АД, регистрирано в София, с управител Александър Николов – 3 557 385, 58 лв. с ДДС. Проект за изграждане на Клетка 2 е бил представен на община Благоевград по сключен договор с „Нипроруда“ АД преди година. От въвеждането в експлоатация на депото на 29.08.2019 г. петте общини пълнят с боклук Клетка 1, а през 2021-2022 г. бе рекултивирана Клетка 3, в която са отпадъците, трупани преди да се открие новото депо. Пазарните консултации, които провежда кметът Байкушев, са с цел актуализация на изготвения преди година анализ за подготовка за обявяване и провеждане на обществена поръчка за изграждане на Клетка 2.

Българската технологична компания Сирма Груп пусна бета версия на собствената си AI платформа – Sirma Enterprise AI, която първо ще бъде тествана в самата компания. Тя комбинира най-новите постижения в изкуствения интелект (ИИ) с корпоративно ниво на сигурност. Целта й е да помогне на организациите бързо и сигурно да изграждат, внедряват и мащабират собствени AI агенти с конкретни роли, екипи от агенти и агентни работни процеси. Тя позволява свързване на агентите с фирмени данни и бизнес процеси, което ще доведе до оптимизация на процесите в компаниите и пестенето на ресурси. Платформата е проектирана така, че да пази изцяло бизнес данните на организациите, като позволява използването на мощни AI инструменти без информацията да напуска техните сървъри. Sirma Enterprise AI вече привлича сериозен интерес от голям клиент от автомобилната индустрия в САЩ, като компанията е на финален етап на договаряне.

Почасовите разходи за труд на работодателите в бизнес и правителствен сектор, които включват възнагражденията, изплащани на работниците, както и компоненти като социални и здравни осигуровки, продължават да нарастват както в еврозоната, така и в целия Европейски съюз. България отчита най-висок годишен ръст в ЕС през второто тримесечие на 2025 г., показват данни на Евростат. През второто тримесечие на годината (периода април–юни) почасовите трудови разходи се повишават с 3,6 на сто в еврозоната и с 4,0 на сто в целия ЕС спрямо същото тримесечие на миналата година. Тези разходи се състоят от два основни компонента — заплати и възнаграждения, както и разходи, свързани с труда, но не включващи заплати. По отделни държави членки на ЕС най-висок ръст на почасовите разходи за труд през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. регистрира България — с 13,4 на сто, следвана от Унгария с 11,0 на сто. Три други държави имат над 10 на сто ръст — Румъния (10,4 на сто), Естония (10,3 на сто) и Гърция (10,1 на сто). Най-ниско увеличение е отчетено във Франция (1,4 на сто), Дания (1,5 на сто) и Малта (1,9 на сто). В България компонентата на възнагражденията през второто тримесечие расте с 13,4 на сто спрямо второто тримесечие на миналата година, като и по това сечения на показател сме на първо място в ЕС, а разходите за осигуровки и др. с 12,3 на сто. За последно страната ни е оглавявала своеобразната класация през първото тримесечие на 2023 г. В правителствения сектор разходите за труд отчитат повишение с 14,6 на сто (първа позиция в ЕС през второто тримесечие), а в предприятията растат с 12,8 на сто (отново на първа позиция). През първото тримесечие разходите на работодателите за труд отбелязаха ръст на годишна база от 12,4 на сто, което отреди на страната ни трето място в ЕС по динамика на показателя. В еврозоната разходите за заплати и възнаграждения на час нарастват с 3,7 на сто, а неквалифицираните трудови разходи се увеличават с 3,4 на сто. В ЕС повишението при заплатите е с 4,1 на сто, а при неквалифицираните разходи — с 3,8 на сто.  По икономически дейности трудовите разходи в еврозоната се увеличават с 2,7 на сто в предимно нестопанските сектори и с 4,0 на сто в бизнес сектора, като в индустрията ръстът е 3,3 на сто, в строителството — 4,7 на сто, а в услугите — 4,3 на сто спрямо второто тримесечие на миналата година. В целия ЕС ръстът е съответно 3,1 на сто в нестопанската сфера и 4,4 на сто в бизнеса, с 3,9 на сто в индустрията, 4,8 на сто в строителството и 4,6 на сто в услугите. Сред икономическите дейности с най-висок ръст на почасовите разходи за труд в ЕС са "Професионални, научни и технически дейности" с 8,9 на сто и "Добивна промишленост" с 6,7 на сто. Най-нисък ръст на заплатите е отчетен в сектора "Недвижими имоти" — 1,6 на сто. При неквалифицираните трудови разходи най-силно са се повишили "Професионални, научни и технически дейности" (7,3 на сто) и "Добивна промишленост" (6,6 на сто), докато най-нисък ръст има в "Административни и спомагателни услуги" (1,8 на сто).

Приходите на търговците са се повишили с 0,6 на сто през август на месечна база, а данните за юли са ревизирани леко нагоре до ръст също с 0,6 на сто. Част от ръста на продажбите на дребно през миналия месец вероятно се дължи на увеличението на цените заради митата върху внос в САЩ, а не заради ръст на обемите, посочва Ройтерс. Отслабващият пазар на труда, с по-малко работни места и нарастваща безработица, тъй като компаниите отлагат наемането на персонал поради несигурни икономически перспективи, представлява риск за потребителските разходи, допълва агенцията. Основните продажби на дребно, които не включват категориите "автомобили", "горива", "строителни материали" и "хранителни услуги", са нараснали с 0,7 на сто през август след неревизиран ръст от 0,5 на сто през юли. Така наречените основни продажби на дребно съответстват в най-голяма степен на компонента потребителски разходи в брутния вътрешен продукт (БВП).

Китай за първи път се нареди сред първите десет най-иновативни държави в света в годишната класация на ООН, измествайки Германия, съобщи "Ройтерс". Резултатите са част от индекса за глобални иновации (Global Innovation Index, GII), който обхваща 139 икономики и оценява 78 различни показателя. Първото място отново заема Швейцария, която е лидер в класацията без прекъсване от 2011 г. насам. Следват Швеция и Съединените щати. Китай заема 10-а позиция, докато Германия е изместена на 11-о място. Според доклада Пекин е на път да се превърне в най-големия инвеститор в научноизследователска и развойна дейност (R&D), като бързо скъсява разликата в частното финансиране. Китай вече е източник на около една четвърт от всички международни патентни заявки за 2024 г., докато САЩ, Япония и Германия - заедно отговорни за 40% от глобалните заявки - отбелязват лек спад. Въпреки това перспективите пред световните иновации остават неясни. Ръстът на инвестициите в R&D се очаква да се забави до 2,3% през 2025 г. спрямо 2,9% през предходната година, което е най-ниското ниво от 2010 г. след финансовата криза. В топ 10 на най-иновативните държави, редом със САЩ и преди Китай, са още Южна Корея, Сингапур, Великобритания, Финландия, Нидерландия и Дания. България е на 37 позиция в класацията. Пред нас се намира Унгария, а непоследствено след страната ни е Индия. В Европа България е на 24 място по иновации, сочат още данните от индекса. Гърция и Турция са съответно на 42 и 43 място. Румъния заема 49-ата позиция.