Към 28 октомври 2025 г. в системата на МВР работят 6658 пенсионери, от които 4779 са полицаи и пожарникари, които получават едновременно пенсия над 2000 лева и заплата между 3000 и 6000 лева.Само за последните осем месеца броят на тези служители се е увеличил с над 650 души. Сегашната нормативна уредба позволява служителите на МВР да се пенсионират на 54 години, като при напускане получават 20 заплати обезщетение, а законът ги защитава от освобождаване до навършване на 60 години. Бюджетът на МВР за 2025 г. възлиза на 4,2 милиарда лева, от които 3,9 милиарда са предвидени за заплати и осигуровки. Осигуровките за служителите в системата представляват 74% от заплатата, като държавата покрива и тези на пенсионерите, които продължават да работят. Само разходите за извънреден труд през последните 12 месеца са надхвърлили 120 милиона лева. Практиката пенсионери да продължават да работят на щат в МВР, въведена през 2015 г.демотивира младите служители и задържа развитието на системата. Растящите разходи на МВР и липсата на кадрово обновяване поставят въпроса за ефективността на публичните разходи в сектора за сигурност. При сегашната структура, където над 90% от бюджета отива за персонал, пространството за инвестиции, обучение и модернизация е силно ограничено — тенденция, която според анализатори може да има дългосрочни последици за административния капацитет и обществената сигурност.

България е сред страните в ЕС с най-голям спад на земеделската продукция от гледна точка на стойността през 2024 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Стойността на земеделската продукция в България е намаляла с 8% на годишна база, като по-голямо намаление е отчетено само в Румъния с 8,5% и във Франция с 9%. В 15 страни членки на ЕС стойността на продукцията е била по-висока през 2024 г. в сравнение с година по-рано. Най-големите ръстове са отчетени в Ирландия (+8,9%), Хърватия ((+8.8%) и в Швеция (+5%). През 2024 г. земеделската продукция в ЕС е достигнала стойност от 531,9 млрд. евро в основни цени, което е спад с 0,9% спрямо 2023 г., когато стойността е достигнала 536,7 млрд. евро. Това е втора поредна година на лек спад на стойността от връхната точка през 2022 г. Промяната в номиналната стойост отразява баланса на лек ръст в обема на производството с 1% и спада на номиналната цена на земеделските стоки и услуги с 1,8 на сто, пише Евростат. Половината от стойността на земеделската продукция в ЕС през 2024 г. (50,3%) е дошла от посеви (267,7 млрд. евро, или спад с 3,1% спрямо 2023 г.), а 41,1% - от животни и животински продукти (218,8 млрд. евро, което е ръст с 1,9 на сто спрямо 2023 г.). Останалият дял от 8,5% е дошъл от земеделски услуги и вторични дейности – 45,4 млн. евро, или спад с 0,6%. Разходите за земеделска продукция в ЕС, които не са свързани с инвестиции, са намалели с 3,7% през 2024 г. спрямо 2023 г. до 303,3 млрд. евро. Промяната в стойността на земеделската продукция и потреблението през 2024 г. е довела до ръст с 3,1% до 228,6 млрд. евро на брутната добавена стойност, генерирана от земеделието.

Един от глобалните лидери в производството и монтажа на системи за шумоизолация и акустика е семейната компания DECIBEL, създадена преди 13 години от Диана и Цветан Недкови. В портфолиото ѝ вече има над 300 продукта и решения за жилища, офиси, индустриални обекти, студиа, зали, центрове за данни и др., реализирани в 54 държави. Наред с Европа и Близкия изток сред основните пазари на DECIBEL са и Съединените щати. Освен в България компанията има офиси в Румъния, Сърбия, Австрия, Германия, Великобритания, а около 70% от продукцията ѝ е за износ. Производствената база на DECIBEL е в Ботевград и е с площ над 2000 кв.м, като част от процесите са роботизирани. Служителите в България са 88 души, а оборотът за 2025 г. ще бъде от порядъка на 21 млн. лв. в сравнение с 9 млн. лв. година по-рано. Компанията развива активна научноизследователска и развойна дейност и работи съвместно с академични институции като Техническия университет - София, и катедра "Физика" на УАСГ. В основата на успеха на DECIBEL стоят именно собствените им уникални и патентовани разработки, най-известната от които е MUTE SYSTEM - тънкослойна композитна система за шумоизолация, която позволява директен монтаж на стена, като постига максимален резултат до 65 dB индекс на звукоизолация в зависимост от дебелината на панела. MUTE SYSTEM е изцяло тяхна разработка не само като идея и дизайн, но и като технология на производство. Днес продуктът се продава на 54 пазара и е инсталиран на над 10 000 обекта само в Европа. Компанията се финансира предимно чрез органичен растеж - всяка печалба се реинвестира обратно в производството, хората и новите технологии. За първи път външен инвеститор влиза през 2023 г., когато Българската банка за развитие чрез своя фонд за дялови инвестиции отпуска почти 2 млн. лв. срещу 15% дял в капитала. Останалите акции остават в ръцете на двамата съдружници - Диана и Цветан. Най-новият патент на компанията е SiBo - екологичен материал, който комбинира топло- и шумоизолация, негорим е и в същото време биоразградим. Суровината, от която ще се произвежда панелът, е минералът обсидиан, който е достъпен, биологичен, има го в България и е възобновяем. На този етап производството на новия панел ще се извършва също в базата в Ботевград, но планът на Диана и Цветан е да се изгради нова фабрика специално за него. Сред плановете на компанията е и строеж на нова административна сграда. Теренът се намира на входа на Панчарево и ще приюти първия Sound Experience Center. Това ще бъде място, където посетителите ще могат да чуят и усетят ефекта от звукоизолацията и акустиката.

Дo юли 2026 г. се oчaĸвa възcтaнoвявaнe нa aвтoмoбилнoтo пpoизвoдcтвo в c. Бaxoвицa, oбяви диpeĸтopът пo мeждyнapoднитe въпpocи нa Бългapcĸa Aвтoмoбилнa Индycтpия (БAИ) Aнтoн Дoнчeв. Koмпaниятa e нaй-cтapият пapтньop нa ĸитaйcĸия гигaнт Grеаt Wаll Моtоr в Eвpoпa. Cпopeд СаrМаrkеt.bg в мoмeнтa ce финaлизиpa дoгoвopът зa aceмблиpaнe. Oчaĸвa ce y нac дa ce aceмблиpaт мoдeли нa eлeĸтpичecĸия бpaнд ОRА. GWМ иcĸaт дa избeгнaт знaчитeлнитe eвpoпeйcĸи митa въpxy eлeĸтpoмoбилитe, пpoизвeдeни в Kитaй - oт 27% дo 45,3%, в зaвиcимocт oт пpoизвoдитeли. Cглoбeнитe y нac вoзилa щe ce вoдят Маdе іn ЕU. Зaвoдът в Бaxoвицa oтвopи вpaти пpeз фeвpyapи 2012 г. ĸaтo пъpвият ĸитaйcĸи зaвoд зa cглoбявaнe нa aвтoмoбили в Eвpoпeйcĸия cъюз, пpoизвeждaщ мoдeли ĸaтo пиĸaпa Grеаt Wаll Ѕtееd и ЅUV Наvаl Н6. Зaвoдът, paзpaбoтeн в пapтньopcтвo c бългapcĸaтa ĸoмпaния Lіtех Моtоrѕ, пъpвoнaчaлнo имaшe ĸaпaцитeт зa 50 000 aвтoмoбилa гoдишнo, нo зaтвopи вpaти пpeз 2017 г. Oт 2018 г. oбeĸтът ce пoлзвa oт гepмaнcĸия aвтoмoбилeн дocтaвчиĸ VОЅЅ Аutоmоtіvе, ĸoйтo пpoизвeждa cиcтeми зa нaмaлявaнe нa eмиcиитe зa eвpoпeйcĸитe aвтoмoбилни пpoизвoдитeли.

"Гранд хотел Варна", прилежащите му хотели и територии вече са разпродадени в три сделки с различни собственици от наследниците на Илия Павлов. През 1995 г., "Мултигруп" придобива в началото частично по линия на приватизацията "Гранд хотел Варна" в курорта Св. св. Константин и Елена. После те развиха около него на терена от около 132 декара няколко по-малки хотела и яхтено пристанище. В силните си времена това беше известно като "Сейнт Елиас ризорт" по името на Илия Павлов. Преди пет години наследниците му разпродават собствеността. Първоначално собствеността на курорта е в дружеството "Грандхотел Варна" (ГХВ) с мажоритарен собственик (92.63%) PFHC Limited , регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн, зад което се смяташе, че стоят наследниците на Илия Павлов. Миноритарен съдружник беше Zeitgeist Ventures от щата Вирджиния, САЩ - дружество на представители на мениджмънта, излъчени от група инвеститори. След 2022 г. всички активи на "Грандхотел Варна" са апортирани в новосъздадено дъщерно дружество "Грандхотел Варна 2022". По-късно то е разделено на две - "ГХВ-Лебед" и "ГХВ-Долфинс". В първото преминават хотелите "Гранд хотел Варна" и "Лебед" и прилежащите 68.5 дка. На тях има още 14 сгради, създадени за обслужващи дейности на гранд хотела и за спорт. Във второто са хотелите "Долфин" и "Долфин-Марина" заедно с 63.6 дка прилежаща земя. Два от терените - общо почти 30 дка, са предвидени за застрояване, единият от които за високо над 15 м. Освен това има издадени и три разрешения за строеж - отново от 2010 и подновени през 2021 г. В края на октомври 2023 г. "ГХВ-Долфинс" е продадено на Black Sea Property (BSP) - дружество, близко до "Химимпорт", които в момента са основен инвеститор в курорта Св. св. Константин и Елена. От BSP обявиха тогава, че купуват за 28 млн. евро три хотела и марина ризорт, както и портфейлни инвестиции на ГХВ. През октомври 2024 г. "ГХВ-Лебед" е разделено на две дружества - "Проект ГХВ" ("Гранд хотел Варна" и прилежащият му терен) и "Проект Лебед". Това е свързано и с последващо разделяне на терена на две отделни УПИ, след като това е одобрено от Общинския съвет на Варна. Първият имот остава основната сграда на хотела, чиято модернизация е планирана в апартаментен тип, както и терен около 20 дка. Съседният терен е над 47 дка, предназначен е за ново строителство до 15 метра височина (5 етажа) съгласно действащия устройствен план. Наследникът на "Проект ГХВ" е "Гранд хотел Варна резидънс", което сега започва реновацията на историческия хотел в "модерна мултифункционална сграда с преобладаваща жилищна функция". "Гранд хотел Варна резидънс" е смесена компания между "Планекс холдинг" на Христо Димитров и "ГХВ Инвест" на Владимир Филипов - дългогодишен мениджър на "Хотел Интернационал" в Златни пясъци. В това дружество остават Гранд хотел "Варна" и прилежащият му терен от 20 дка, при продажбата на части на някогашния "Сейнт Елиас Ризорт" от наследниците на Илия Павлов. "Гранд хотел Варна" се състои от високо тяло с 12 етажа, от които един подземен и ниско тяло също с подземно ниво. Общата му РЗП е над 37 хил. кв.м. Разполага с 327 стаи, три ресторанта, механа, два бара, кафе-сладкарница, казино, басейн, балнеоложки комплекс, както и други заведения и магазини.Последната сделка, която изглежда и финална, е от април тази година. Тогава собствеността на "Проект Лебед" е прехвърлена от "Пи Еф Ейч Си лимитид" (наследниците на Павлов) на дружеството "Гранд инвест Варна", което е нещо като консорциум на предприемачи, повечето строителни. В бъдеще дружеството ще се нарича "Гранд инвест Варна". Собствеността на тази компания е поделена между "Ей Би Инвестмънт груп" и "МБМ Инвестмънт". В първата компания съдружници с равни дялове са "Бигла III" на Красимир Шаорн секюрити") на Емил Райков - изпълнителен директор и основен акционер в "Агрия груп холдинг". В "МБМ Инвестмънт" акционерите са трима. С дял 34% е Емил Белчев - управител на варненската "Артстрой". По 33% имат Христо Огнянов, управител на "Солей билд", и дългогодишният председател на автомобилната федерация Камен Михайлов.

Група от международни банки се съгласи да предостави на търговеца на суровини "Гънвор" (Gunvor Group) кредит от 2,4 милиарда долара, като съобщението дойде по-малко от ден след като Министерството на финансите на САЩ нарече компанията "марионетка на Кремъл" и блокира намерението ѝ да придобие международните активи на "Лукойл", предаде Блумбърг. Сделката до голяма степен е с цел рефинансиране на кредитни споразумения, сключени в предходни години с европейски банкови клонове, и е сигнал, че банките продължават да подкрепят компанията дори след хода на САЩ. Споразумението с европейските кредитни институции идва след сделка за 2,8 милиарда долара, която "Гънвор" сключи с американски банкови клонове. Междувременно компанията определи публикацията на американското финансово министерство в социалните медии като дезинформираща и "невярна" и заяви, че ще се стреми да коригира едно "явно недоразумение". В бурна за компанията седмица "Гънвор" беше обявена за победител в процеса на продажба на международните активи и търговското подразделение на "Лукойл" в четвъртък миналата седмица. Сделката би катапултирала фирмата с централа в Женева до най-високите позиции в търговията със суровини и би я превърнала от търговец с относително ограничени активи в сериозен пазарен играч, отбелязва Блумбърг.

През 2025 г. "Асарел-Медет" АД отбелязва 60 години от началото на своята производствена дейност - юбилей, който утвърждава компанията като пионер и лидер в модерния минен добив в България. Компанията е сред малкото в световен мащаб, които работят устойчиво с руди с изключително ниско съдържание на мед - едва 0.27% в тон руда. В глобалната минна индустрия съдържанието на полезния компонент в рудата е решаващо за рентабилността на всяка мина. За сравнение - средното съдържание на мед в рудите, които се добиват в световен мащаб днес, е около 0.6-0.8%, а в някои по-нови проекти дори надхвърля 1%. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че пълното въздействие от дейността на групата "Асарел" върху вътрешното търсене в националната икономика за 10-годишен период (2014 - 2023) е в размер на 6.2 млрд. лв. Оценката включва както преките въздействия от дейността, така и вторичните ефекти по веригата на стойността в страната. Групата "Асарел" е един от най-големите данъкоплатци в България. Общият ѝ данъчен принос в последното десетилетие достига 440 млн. лв., в т.ч. над 71 млн. лв. през 2023 г., платени под формата на корпоративен данък, концесионни възнаграждения, осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите, както и местни данъци и такси. Регионалният ефект от дейността на групата "Асарел" също е значителен. Директно са наети над 2 хил. души, което означава всеки четвърти от всички работещи в община Панагюрище, или 29.4% от всички наети конкретно в частния сектор. Компанията категорично е най-големият данъкоплатец в община Панагюрище. През 2024 г. концесионните вноски към местния бюджет достигат най-високата си точка и формират 38.5% от собствените приходи на община Панагюрище, а заедно с платените местни данъци и такси осигуряват над 43% от собствените постъпления. Благодарение на добре развитата икономика община Панагюрище е в топ 20 в страната по ниво на финансова автономия, което е резултат от жизнения профил на местната икономика и значителния принос на "Асарел-Медет" АД в нея. През 2024 г. собствените приходи на община Панагюрище достигат над 13.6 млн. лв., като това са близо 32% от общите постъпления в местния бюджет. Средно за всички 265 общини в страната делът на собствените приходи в местните бюджети е под 25%.

РИОСВ разреши изграждането на затворен комплекс на мястото на бившия завод „Пектин“ в Перник. Томас Папакостас с фирма „Формейшън ентърпрайзис“ поиска от ОбС Перник разрешение за строителството преди около 2 години. Документацията в екоинспекцията е входирана от турската фирма „Бак Европа“ АД на Вайсел Бакгьор и софийската „Васом инвест“ ООД начело с Владимир Даскалов. Проектът предвижда вдигането на три жилищни сгради върху терен, който е със статут за производство и складова база. Затова е нужно преотреждането за жилищно строителство на парцели от 14 023 кв.м и 16 421 кв.м. Трите блока ще имат общо 356 жилища, разпределени в 9 входа. Под сградите на комплекса ще има подземен паркинг с 320 паркоместа и 47 надземни. Бившият завод „Пектин“ по времето на социализма беше единственото предприятие на Балканския полуостров, произвеждащо лечебен пектин. То обаче се оказа един от най-големите длъжници на община Перник. През 1997 г. заводът беше приватизиран, а преди около 10 години обявен за продажба от частен съдия изпълнител за сумата от 296 700 лева.

Когато преди пет години германският завод за автомобилни компоненти "Костал България аутомотив" възлага производството на някои пластмасови части на външна фирма, зад решението стои здрава логика. Към онзи момент компанията се стреми да намали капиталовите си разходи и да се фокусира върху растеж, след като през 2017 г. започва производство на модули за кормилни системи в Пазарджик. Партньорът - "Груп моулдинг", е добре познат: "Костал" работи от години със свързаната "Ариете груп" в Смолян, ползва логистични и други услуги и в Пазарджик. Сега германската компания отново поема производството вътрешно. "Груп моулдинг" от своя страна получава удължен договор за предоставяните услуги. Сделката води до увеличаване на персонала на "Костал" с около 150 души, които също се прехвърлят към нея. Партньорството между двете компании започва преди повече от 10 години в Смолян, където е създадено първото дружество на Kostal в страната - "Костал България". Пак там производство има "Ариете груп" на чешкия гражданин Иржи Щика, който притежава и "Груп моулдинг". През 2017 г. германската компания практически премества производството в Пазарджик, където регистрира ново дружество - "Костал България аутомотив", което продължава да работи с "Ариете" - в областта на логистичните услуги и посредничеството при наемане на временни работници. През 2019 г. е основана "Груп моулдинг", която започва да прави инжекционно формовани детайли за автомобилния завод на площадката си в Пазарджик, където освен логистичен център има и цех. Става дума за около 150 души, предимно оператори, с което общо заетите в "Костал" стават около 2100 души. Така от 1 октомври производството на пластмасовите детайли отново се извършва вътрешно. Партньорството продължава и по линия на наемите - освен собствената си сграда "Костал" ползва и втора сграда в Пазарджик, която нае от "Ариете" при разширението си през 2022 г. Частично се запазва и партньорството в производството, но не в Пазарджик. Става дума за други компоненти, които "Ариете" произвежда в Смолян и които след това се сглобяват до възли в завода й в Хасково. Решението да започнат вътрешно производство на определени компоненти не означава всичко да се прави в Пазарджик, а включва и други заводи на групата в региона. В Ирландия например Kostal има завод за печатни платки, който на практика е център за компетентност на тези продукти и доставя на българското предприятие. Компанията продължава да работи и да развива и други доставчици в страната, включително на печатни платки, за които работи с великотърновската "Тремол". Партнира си също със словашката Fremach, която има завод за инжекционно формуване до София и вече участва в някои проекти на "Костал". Компанията работи със световни производители като Volkswagen, Mercedes, Ford и Stellantis. Интерес има и от китайската BYD, която изгражда заводи в Унгария и Турция. "Костал България аутомотив" остава най-голямата компания в сектора на машините и оборудването в страната с близо 810 млн. лв. приходи за 2024 г. Преди две години производството беше значително разширено, като в Пазарджик беше преместено цялото оборудване от създадения две години преди това временен производствен обект в Чехия. Пак тогава заводът пое и някои продукти от Украйна, където групата има два завода, заради изискването на клиенти производството да бъде изнесено след началото на войната. С това в страната бяха прехвърлени и временни работници от Украйна и Молдова, които продължават да работят тук. Към момента "Костал България аутомотив" е и една от най-големите производствени бази на групата в света. На глобално ниво Kostal е лидер при модулите за кормилни системи с над 50% пазарен дял и заводи за този тип продукти в България, Мексико и Китай. Групата има 3.5 млрд. евро оборот за 2024 г. и над 20 хил. служители по целия свят.

Последният „Фискален монитор“ на Международния валутен фонд (МВФ) прогнозира постепенно, но устойчиво нарастване на дефицитите и държавния дълг в еврозоната. Бюджетният дефицит ще се увеличи от 3,2% от БВП през 2025 г. до 3,7% през 2030 г. Държавният дълг ще нарасне от 87,8% на 92,2% за същия период. Фискалната карта на Европа показва все по-отчетливи различия. Франция и Белгия ще отчетат най-силно увеличение на дълговете си – съответно от 116,5% до 129,4% и от 107,5% до 122,6% до 2030 г. Германия, традиционно символ на дисциплина, ще повиши задлъжнялостта си от 64,4% на 73,6% заради нови инвестиции и отбранителни разходи.    Италия ще остане стабилна около 137%, запазвайки едно от най-високите нива в света. Испания и Португалия ще намалят дълговите си коефициенти, съответно до 92,6% и 77,4%, а Гърция – до 130,2%, продължавайки устойчивото си подобрение. Ирландия и Нидерландия остават най-фискално стабилни, с дългови нива под 50% от БВП. Според анализ на Kroll Bond Rating Agency (KBRA) сред факторите, които ускоряват растежа на публичните разходи, се открояват застаряването на населението, инвестициите в зеления преход и нарастващите военни бюджети. KBRA прогнозира, че военните разходи в еврозоната ще достигнат 3,5% от БВП до 2035 г., като още до 2030 г. те могат да увеличат дефицита с 0,9 процентни пункта. Около 40–45% от публичния дълг в региона ще трябва да бъде рефинансиран в следващите три години. В контекста на по-високи лихвени проценти това означава значителен ръст на разходите за обслужване на дълга: Само увеличение на доходността с 1 процентен пункт може да добави около 20 милиарда евро към годишния бюджет на Германия и 10 милиарда евро към този на Италия.

Щетите, причинени от силни бури и наводнения, са се увеличили многократно в десетте най-големите индустриални държави от 1980 г. насам, според заключенията от новия доклад на най-големия презастраховател в света "Мюних Ре" (Munich Re), предаде ДПА. Начело на негативната класацията са САЩ, които през периода са понесли щети от неблагоприятни природни явления в размер на 2,7 трилиона долара. Сумата е изразена в брутен национален доход. Китай е на второ място с 680 милиарда долара. Въпреки високата обща сума, измерена в брутен национален доход, щетите в Китай са намалели през последните десетилетия благодарение на подобрената защита от наводнения. Германия, където щетите са се увеличили около пет пъти, е една от най-тежко засегнатите страни, отчита "Мюних Ре". Компанията оценява общите щети, причинени от бури и наводнения в Германия от 1980 до 2024 г., на 210 милиарда долара. Така най-голямата европейска икономика дели третата позиция с Индия по най-големи щети в света от подобни метеорологични явления. В САЩ и Германия се наблюдава рязко увеличение на щетите, изразени в брутен национален доход. В Германия значителен принос оказват опустошителните наводнения в долината на река Аар през 2021 г., които са причинили щети за 42 милиарда долара. Рязко увеличение на щетите от екстремни метеорологични явления експертите регистрират в Канада, Италия и Франция, а в Индия, Япония и Бразилия увеличението е малко по-слабо изразено. Освен Китай, единствено Обединеното кралство отбелязва спад на сумата от щети от метеорологични явления, изразена като брутен национален доход.

Китайските усилия да намали зависимостта си от щатския долар започват да дават резултат — юанът вече изпреварва долара, макар и с редица ограничения, които поставят граници пред неговата глобална роля.Амбицията на Пекин да изгради по-независима финансова система се засилва по време на глобалната финансова криза през 2008–2009 г. Тогава Народната банка на Китай стартира пилотна програма за уреждане на международни търговски сделки в юани — ход, предизвикан от опасенията, че агресивното „печатане на пари“ от Федералния резерв ще обезцени китайските валутни резерви, оценявани тогава на 1,9 трилиона долара. Този експеримент поставя началото на 16-годишна стратегия, благодарение на която днес около 30% от външната търговия на Китай се извършва в юани. Ако бъдат включени и трансграничните плащания, свързани с облигации и инвестиции, делът на юана достига 53% — изпреварвайки долара в китайската външна търговия за първи път през 2023 г. Според данни на SWIFT китайската валута дори временно изпревари еврото като втората най-използвана валута в световните търговски разплащания, заемайки дял от 5,8% спрямо 82% за долара. Международният валутен фонд също отчете рекорден дял на юана в световните валутни резерви — 2,4% през второто тримесечие на годината. Докато държавите от алианса обсъждат алтернативи на долара, Китай следва по-прагматична стратегия — увеличава употребата на юана в реалната икономика, но запазва строг контрол върху валутния пазар. Друг ключов елемент от стратегията на Китай е увеличаването на международното кредитиране в юани. Според Financial Times външните активи на китайските банки — заеми, депозити и облигации — са се увеличили четирикратно до 480 милиарда долара само за пет години. Благодарение на по-ниските лихви спрямо долара, страни като Кения, Ангола и Етиопия са преструктурирали стари дългове в юани, докато Индонезия, Словения и Казахстан емитират държавни облигации в китайската валута. Паралелно Пекин изгражда алтернативна финансова инфраструктура, независима от доминиращите западни системи. В центъра ѝ е CIPS — китайската система за междубанкови международни плащания, която предлага алтернатива на SWIFT. Китай вече има клирингови центрове за юана в ключови финансови хъбове като Лондон, Франкфурт и Сингапур. Народната банка също така тества дигитален юан, който вече е достъпен в над 20 държави и се очаква да улесни трансграничните плащания и да намали зависимостта от западни банки. През последните три години Китай използва своята икономическа мощ и геополитическото напрежение след войната в Украйна, за да си осигури енергийни и суровинни сделки с по-голям дял на плащания в юани — включително значителни отстъпки при вноса на руски петрол.