Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,05 процентни пункта до 9,01% през октомври в сравнение със септември, показват данните на БНБ. Годишният процент на разходите по тези кредити намалява с 0,08 процентни пункта до 9,33 процента. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се повишава незначително до 2,47 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,03 процентни пункта до 2,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 0,32 процентни пункта до 3,91 процента, а по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица - с 0,16 процентни пункта до 4,03 процента. През октомври средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,04 процентни пункта до 13,77 процена, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,23 процентни пункта до 21,53 процента. При кредитирането на бизнеса през октомври средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава с 0,08 процентни пункта до 3,92 процента, а по тези над 1 млн. евро се повишава с 0,12 процентни пункта до 4,32 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се увеличава с 0,19 процентни пункта до 4,18 процента, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,10 процентни пункта до 4,36 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада незначително до 3,32 процента, а по овърдрафта в евро нараства с 0,02 процентни пункта до 3,67 процента. При депозитите на домакинствата през октомври средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се запазва на ниво от 0,81 процента, а по тези в евро нараства с 0,09 процентни пункта до 1,40 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се увеличава с 0,01 процентни пункта до 0,28 процента, а по тези в евро остава на ниво от 0,15 процента. При бизнеса през октомври в сравнение със септември средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,18 процентни пункта до 1,32 процента, а по тези в евро - с 0,07 процентни пункта до 1,72 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0,05 процента, а по тези в евро намалява с 0,05 процентни пункта до 0,10 процента.

Най-често използваните основни валути за разплащания в България през миналата година са долар, евро, лев, китайски юан и британски паунд, очертаха тенденциите у нас от компанията за международни плащания за бизнеса iBanFirst. Тя е анализирала 189 945 SWIFT трансакции, извършени от свои клиенти чрез платформата през 2024 г. и проследени чрез т.нар. iBanFirst Payment Tracker. От данните става ясно, че има силно доминиране на щатският долар, който заема 69,11% от всички международни SWIFT плащания от България, докато в глобален план те са близо 58%. Плащанията в долари и евро заедно формират 83,3% от изходящите трансакции по брой и 95% по обем в България. Основни дестинации, в зависимост от най-често използваните коридори, са Китай, Турция, Индия, Хонконг и САЩ. На европейско ниво анализът на iBanFirst показва отчетливи разлики в скоростта на международните плащания. Доларът остава водещата валута: 58% от всички проследени трансакции са в щатските пари, като основните дестинации са Китай, Хонконг и САЩ. Широко търгуваните валути като долар, евро и британска лира се обработват по-бързо благодарение на зрели, автоматизирани международни мрежи. По-рядко търгуваните валути често преминават през допълнителни проверки.

Над 10 млн. лева са разходите, направени от "Кауфланд България" (Kaufland) при подготовката за преминаване към еврото, съобщи Цветомир Узунов, финансов директор на компанията. Сметката не е приключила, защото през януари предстои инкасо на левовите банкноти и монети. А логистичните операции и управлението на значителни парични потоци при изтеглянето на левовете изискват сложна организация на транспорт, охрана и сътрудничество с банковия сектор. Най-значителната част от разходите е насочена към IT инфраструктурата и адаптацията на системите. В процеса участват стотици специалисти за промяна на софтуерни настройки и на етикети. Пренастройването на ERP системите за преминаване от лева в евро, интегрирането на множество модули струва на компанията 9 млн. лева и 27 хиляди часа работа на служителите. "Кауфланд България" има 70 обекта, в които средно по 10 служители са заети на каса. Те ще бъдат първите, имащи пряк контакт с клиентите в процеса на преминаване към еврото. За всички тях веригата е инвестирала в над 4 хил. часа обучения, които включват не само работа с новата валута, но и развитие на умения за толерантност и търпение, така че всеки клиент да бъде обслужен с внимание и разбиране, посочват от компанията. За да осигури ресто в евро, компанията ще трябва да зареди грубо по един тон кешова наличност във всеки от своите търговски обекти. Двата допълнителни почивни дни, определени с решение на правителството - 31 декември и 2 януари, ще бъдат работни за служителите на "Кауфланд". Плащането на двойна надница за работещите ще струва на компанията 500 хил. евро. Веригата калкулира и разходи за подмяна на количките за пазаруване, за да бъдат приспособени монетниците им за поставяне на евро. Във всеки от 70-те филиала на компанията има по над 200 колички. Новите ще работят с монети от по 50 цента, едно и две евро. Старите - до подмяната, ще приемат монети от по 20 и 50 стотинки и 20 цента. Ще бъдат осигурени и жетони. Част от разходите на веригата са свързани и със задължението да подава всяка сутрин данни за цените към сайта на Комисията за защита на конкуренцията.

Над 60 милиона лева реализиран оборот отчитат българските компании в европейската търговска мрежа на Lidl за първата половина на 2025 г. Местните производители разширяват присъствието си в международен мащаб, достигайки до 28 държави. Това е съпроводено и от осезаем ръст в оборота - цели 29% за първата половина на годината, спрямо същия период на миналата година. През първите 6 месеца на годината, съвместно с Lidl своя продукция в други страни са реализирали общо 30 български компании. Макар броят на производителите да намалява (от 36 на 30) спрямо същия период на предходната година, реализираният оборот върви стабилно нагоре. Водещият по оборот пазар, логично, е съседна Румъния, която отчита 17,6 милиона лева. Второто място е за друга съседна страна - Гърция, с 15 милиона лева. Изнасящите в Румъния компании през първата половина на тази година се увеличават от 16 на 18, а асортиментът от артикули - от 35 на почти двойните 67. Точно обратно, в Гърция броят на компаниите-износителки намалява от 9 на 5, а асортиментът се редуцира от 26 на 15 артикула. Въпреки това обаче оборотът се повишава с 2,3 милиона лева. Заемащата последната позиция в топ 3 Германия обаче носи голямата изненада. Страната може да се похвали с почти двойно увеличен внос на продукти от България за първото полугодие, който достига 8,9 милиона лева (при 4,7 милиона лева през същия период на 2024-а). Ръстът на оборота на водещите продукти за този пазар е впечатляващ. Сред тях изпъкват шоколираните плодове и ядки, за които оборотът от износ нараства с почти 50%. Производителят им "Виктория нутс" ЕООД отчита над 3,5 пъти ръст на експортния оборот през първата половина на 2025 г., като Германия се превръща в най-големия им пазар в мрежата на Lidl. Прекрасен пример за симбиозата между разпознаваемост на бранда и високо качество представляват био суровите барчета на "Смарт Органик" АД. Те се предлагат под Lidl марката Alesto и вече се реализират на 11 европейски пазара, а общият им оборот от износ с ритейл веригата за първото полугодие на 2025 г. нараства с цели 129,12 на сто, спрямо същия период на миналата година. Макар и далеч от водещите позиции в общата класация, внимание заслужават пазарите, отчитащи най-голям ръст на годишна база. Това са Италия с почти 90%, Сърбия и Полша. През първата половина на 2025 г. настъпват известни размествания в разпределението на най-широко реализираните продукти в мрежата на Lidl отвъд граница спрямо същия период на предходната година. На първо място се нарежда слънчогледовото олио на "Клас Олио" ЕАД. На годишна база компанията добавя два нови (Кипър и Унгария), към единствения ѝ пазар към 2024-та - Гърция. Следват различните разновидности хляб на "Хебър" ЕАД, най-търсени сред клиентите на Lidl в страни, близки до нашия вкус и култура - Чехия, Хърватия, Латвия, Словения и Сърбия. Впечатление правят резултатите в Румъния на новия, но набиращ сериозна популярност производител "Борн Уинър Глобал" ЕООД с богат асортимент от над 20 високопротеинови и фитнес храни и напитки. Една от най-динамично развиващите се категории е тази на снаксовете и чипсовете. "Фикосота Фууд" ЕАД успешно реализира продукцията си на 10 европейски пазара (при едва 2 през първата половина на миналата година), а това ѝ позволява да отчете 8-кратно увеличение на оборота си на годишна база. Друг "отличник" е "Оргеник Фууд" ЕООД. Компанията прави голям скок - от износ на царевичен чипс за Lidl в Чехия през 2024-а, до общо 18 пазара днес, на които реализира по-широк асортимент продукти като чипс от бял и кафяв ориз, пуканки и царевични снаксове с различни вкусове. Сладоледеният десерт мочи с производител "Корте Дилето" ЕООД отскоро си партнира с ритейл веригата, а вече достига до 20 европейски пазара извън България. Положителни резултати наблюдаваме и в друга категория - тази на ориенталския тип продукти. Традиционният кадаиф на "Ем Джей Кейтъринг" ООД например бележи почти удвоен експортен оборот на годишна база и достига до шест пазара в Европа.

Бившият собственик на автобусната компания "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов купува основната база за горива на старозагорската "Зара - Е" и осемте й бензиностанции. Старозагорската компания за горива "Зара - Е" е на пазара от 35 години и притежава най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев беше председател на Българската петролна и газова асоциация. В края на миналата година бизнесът на компанията беше блокиран, като тя се оказа в позицията на измамен посредник и стана жертва на измама с доставки, уж насочени към американска военна база в България. Това е втората голяма покупка за тази година на Ивайло Константинов на пазара на горива. Той е в процес на финализиране на сделката по придобиване и на веригата бензиностанции на Gazprom в България и базата й в Костинброд, в близост до София. А междувременно е купил и малка база за горива в Плевен с по-скоро локално значение. Сделката за бизнеса на Gazprom беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) тази есен и се очакваше да се извърши плащането, но заради американските санкции към момента е замразена. Междувременно са блокирани, отново по причина санкциите, и вписванията по партидата на "НИС Петрол", дружеството, през което работи в България веригата Gazprom. Планът сега е да се чака или вдигането на санкциите, или удължаването на лиценза на сръбската NIS, собственик на "НИС Петрол". От няколко години Константинов развива бензиностанции под бранда Avia. Обектите на Gazprom ще бъдат ребрандирани и ще станат Avia. Това ще се случи и с бензиностанциите "Зара". При положителен развой на събитията, и по-специално на по-сложната сделка за петролния бизнес на Gazprom, Avia ще се позиционира като голям играч на пазара на едро с два големи склада - в Костинброд, (близо до София) и един в Стара Загора. При търговията на дребно ще се появи верига с 44 обекта, като в процес е и появата на няколко обекта, за които има терени. Новата сделка е между "Уни енерджи", с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, и е за самостоятелни обекти - бензиностанции и петролна база, собственост на "Зара - Е", "Зара-Газ", "Зара-Юг" и БТ. Активите, които се продават, са 8 бензиностанции и петролна база ЗАРА, находяща се в гр. Стара Загора, ул. "Индустриална" №6. Тя е разположена на терен от 60 декара и с обем 18 хил. тона за всякакви видове горива и до началото на тази година беше и с лиценз за данъчен склад. "Зара - Е" е създадена през 1994 г. Компанията е семейна. Петролното минало започва през 70-те години на миналия век, когато бащата Светлозар Терзиев работи в тогавашното държавно снабдително обединение "Петрол". След 1975 г. става директор на "Петрол" - Стара Загора. След 1989 г. всички държавни директори са сменени и Светлозар Терзиев напуска "Петрол". През 1990 г. започва частна дейност в сектора на горивата, която продължава синът му. Компанията е регионален лидер в търговията с нефтопродукти, като въпреки че има и малко бензиностанции, работи основно в сегмента на едро. Има два данъчни склада от 2006 и 2016 г. (вторият източно от Стара Загора е наполовина по-малък от основния и не е обект на сделката) и около 50 транспортни средства. За 2024 г. приходите на "Зара - Е" са 204.5 млн. лв. "Уни енерджи", която е в процес на експанзия, е с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, който в миналото беше начело на автобусната компания "Юнион Ивкони". През 2019 г. се случи голяма сделка на автобусния пазар и "Юнион Ивкони" се обедини с едни от големите си конкуренти - "Етап Адресс" и "Груп плюс", като Константинов заяви тогава, че ще прави верига бензиностанции. През май миналата година в "Уни енерджи" влиза нов съдружник - "Вип стейшън" (с 45%). Компанията е еднолична собственост на Ранко Клачар и е създадена през септември 2023 г. Ранко Клачар е съдружник в няколко други фирми с Радослав Иванов. Иванов към момента е едноличен собственик и управител на "Ипон 1", охранителната фирма, основана в началото на 90-те от Бойко Борисов. Брандът е Avia, а развитието на обектите е на принцип, близък до франчайзинга. "Уни енерджи" е съдружник в "Авиа България", в която участват още швейцарското Avia International и третият партньор - "ТТН комерс". "Уни енерджи" има 14 обекта, както и 5-6 терена. Третият партньор има още 2 собствени плюс още 3-4 партньорски. С 22-те бензиностанции на "НИС Петрол" и 8-те на "Зара - Е" сметката набъбва до 50 - 55. "Уни енерджи" съществува от години. Към момента компанията е с капитал 1 млн. лв. Приходите й за 2024 г. са 21.2 млн. лв., а печалбата - 367 хил. лв. Към септември тази година в компанията работят 99 души.

Български съдии въстанаха срещу вкарването на нов антивирусен агент в компютрите им и обявиха страховете се, че чрез неговото администриране може да се нарушат всички правила за защита на личните данни, както и независимостта на съда. С официално писмо на Съюза на съдиите (ССБ) се настоява за "незабавно спиране на въвеждането на антивирусен агент Trellix Endpoint Security Power Edition в съдилищата" от „Информационно обслужване“ АД. ССБ твърди, че съдийската общност и съдийските организации са напълно изолирани от по съществото си административно-командния процес по въвеждане на посочения програмен продукт. "Оскъдната информация, до която имаме достъп показва, че отговорите на служители на ВСС и на „Информационно обслужване“ АД на сериозните възражения на системните администратори, страдат от редица значими несъответствия, неясноти и противоречия", пишат от съюза. Съгласно международните стандарти (ISO 27001, ISO 27701, NIS2, ENISA, NIST CSF 2.0), внедряване на подобна критична технология трябва да бъде обосновано, прозрачно, риск-базирано и подложено на независим одит. Нито едно от тези принципни изисквания не е изпълнено при внедряването на агента, твърди ССБ. В писмото се посочва и, че се позволява централизиран достъп на външен оператор до съдебната инфраструктура.„Информационно обслужване“ АД има 24/7 административен достъп до Trellix платформата и логовете, което представлява supply-chain риск, който не е документиран; не е аргументиран; не е оценен с риск-анализ; противоречи на със стандартите ISO 27001 (third-party risk) и NIS2 (чл. 21 за веригата на доставки)", пишат от ССБ. Съдиите твърдят и, че има необоснована концентрация на административни права в „ИО“ АД. На тази основа ССБ настоява ВСС да предприеме незабавно спиране на внедряването на Trellix, до представяне на оценка на въздействието върху защитата на данните (чл. 35 GDPR); независим одит по ISO 27001 и NIS2; правен анализ на обхвата, включително ролята на ИО АД.

Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки в България. Според решение на Управителния съвет на БНБ от 27 октомври 2025 година, централната банка определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2026 година. Според решението на БНБ другите системно значими институции са „УниКредит Булбанк“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Обединена българска банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Банка ДСК“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Юробанк България“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Първа инвестиционна банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), „Инвест кепитъл“, „Централна кооперативна банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента).

"Доверие Брико" - дружеството, което управлява магазините Mr. Bricolage ("Мосю Бриколаж"), откри своя най-голям и най-модерен магазин, разположен в столичния XOPark на бул. "Ботевградско шосе". Инвестицията в обекта е 40 млн. лв., в него ще работят 110 служители. Новият магазин Mr. Bricolage е 14-и за компанията в България. Разположен е върху 12 хил. кв. м площ и предлага над 50 хил. артикула. Пространството включва 4000 кв.м зона "Градина", тониращ център, DeLuxe секция за подови настилки и др. През декември 2023 компанията откри Mr.Bricolage в Хасково. Дружеството инвестира и във фотоволтаични системи, разположени в магазини Mr.Bricolage в Благоевград, Русе, Пловдив, Бургас и Добрич. През октомври 2024 "Доверие Брико" купи сградата, в която се помещава Mr. Bricolage на столичния бул. "Цариградско шосе". Сделката беше финализирана този месец. Продажната цена на имота е 18 млн. евро. Плановете на "Доверие Брико" са да продължи експлоатацията на обекта и междувременно да детайлизира проектите за нов магазин на същото място. За 25 години веригата е инвестирала 174 млн. лева в българската икономика и е обслужила 65.6 млн. клиенти. Българската компания управлява и онлайн магазин. Освен това извършва и търговия на едро към Brico Macedonia, след като през май 2017 продаде франчайз правата си за Северна Македония. През февруари 2019 в българското дружество влезе нов миноритарен собственик, тъй като основният акционер - "Доверие капитал", продаде 28% от капитала на "Креста консултинг" (собственост на дългогодишни мениджъри на веригата). "Доверие капитал", част от "Доверие обединен холдинг", държи останалите почти 72%. За 2024 г. "Доверие Брико" отчита над 194.5 млн. лв. приходи от продажби и 5.462 млн. лв. печалба.

Търговията с най-голямата емисия MREL облигации в България (60 млн. евро), издадена от tbi bank, започна на Българската фондова борса (БФБ). Емисията се състои от 3-годишни облигации (с опция за обратно изкупуване след две години), с годишна лихва от 7.0%. Борсовият код, под който ще се търгува емисията, е TBIF. Това е шестата емисия облигации на tbi bank, която се търгува на БФБ. През последните четири години tbi bank набра близо 150 млн. евро от местния публичен пазар, предоставяйки на инвеститорите атрактивни и гъвкави инструменти по отношение на падежа и доходността.

„ИмПулс Растеж“ АД отчита 1,054 млн. лева печалба от промени в справедливата стойност на инвестициите за деветмесечието на 2025 г. По предварителни данни към края на периода общата стойност на активите на дружеството възлиза на 12,189 млн. лева, като 12,085 млн. лева са финансови активи, отчитани по справедлива стойност през печалбата и загубата, а 102 хил. лева са парични средства. Инвестициите в компании, търгувани на БФБ, на дружеството са за 2,821 млн. лева. „ИмПулс Растеж“ притежава дялове от „Уайзър Технолоджи“, БФБ-София, „Телематик Интерактив България“, „Смарт Органик“, „Спиди“, „Шелли груп", „Биодит“, „Болерон“, „Грийн Иновейшън“. Повечето от инвестициите на компанията са осъществени чрез три фонда – „Имвенчър I КДА“, „ИмВенчър II КДА“ и „Имвенчър III КДА“. Оценката на позициите им е, съответно, 528 хил. лева, 6,854 млн. лева и 1,882 млн. лева. След деветмесечието фондът „ИмВенчър III КДА“ е участвал в рунд на финансиране на Daye Biotech Limited чрез увеличение на капитала. Инвестицията е за 500 хил. евро. Daye е клинична платформа за гинекологично и менструално здраве с представителства в Лондон (Великобритания), София и Денвър (САЩ). Компанията разработва устойчиви и научно валидирани продукти и услуги, които обхващат целия спектър на женското здраве, и има ISO-сертифицирано производство в България. Daye е финансирана от инвеститори като Hambro Perks, MassMutual Ventures, Khosla Ventures, Simplyhealth, Martin Varsavsky и Anne Wojcick с общо над 20 млн. долара. „ИмПулс Растеж“ има инвестиции и в A4E, „Биосийк“, „Браузуейв“, Delivers.AI, „Дискордиа“, Excitel Group, GlycanAge, „Обединени търговски обекти“, „Ноезис“, „РеБенеФит“, „Трансметрикс“, „Тайгър Технолоджи“, „СоуСайбър“, Storied Data. Дружеството наскоро обезцени инвестицията си в германската Tapline, която ще продаде активите си, защото не успя да скалира решението си за финансиране на SaaS компании.

Белгийската финансова институция Euroclear е изпратила писмо до институциите на ЕС, в което предупреждава за опасностите, ако запорираното руско имущество бъде предоставено в заем на Украйна. Според Euroclear подобна стъпка ще се възприеме като отнемане, а това би довело до тежки политически и икономически последици. В писмото се допълва, че подобно действие би било в противоречие с върховенството на закона и би нарушило доверието на международните инвеститори като суверенни фондове и централни банки. Отправено е предупреждение, че така централните банки може да започнат да избягват да влагат средства в Европа заради уязвимостта на подобни инвестиции. Възможно е заради нарушеното доверие на пазарите държавите от ЕС да изпитат трудности при тегленето на нови заеми от международните пазари и да плащат по-високи лихви, допълват от Euroclear. Медиите отбелязват, че това е най-ясното предупреждение, отправяно досега, по повод предложението на Европейската комисия 140 милиарда евро от запорираните общо 185 милиарда евро имущество на Руската централна банка в Euroclear да бъдат дадени на Украйна като заем. Комисията предлага Киев да върне средствата, след като войната приключи и Русия изплати обезщетение за причинените разрушения. ЕК вчера изрази готовност да предложи правно решение за използването на руските средства и се очаква въпросът да бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет през декември. Според комисията има още две възможности за осигуряване на необходимите средства за Украйна, но те биха довели до необходимостта държавите от ЕС да изтеглят заем от международните пазари и да плащат лихвите.

Тихомълком среброто надминава златото по отношение на доходността за инвеститорите и може би има по-привлекателни дългосрочни перспективи, като се има предвид структурният дефицит на предлагането и нарастващото търсене от страна на технологиите за възобновяема енергия, като например слънчевите панели, пише колумнистът Клайд Ръсел в коментар за Ройтерс. Спот цената на среброто е в устойчива възходяща тенденция от октомври 2023 г. насам, като нарасна със 163% от 20,67 долара за тройунция на 3 октомври същата година до рекордно високо ниво от 54,38 долара на 13 ноември тази година. Оттогава цената спадна с над 5% и в сряда затвори на ниво от 51,33 долара за тройунция. За същия период спот цената на златото се повиши със 142% от 1813,90 долара за тройунция на 3 октомври 2023 г. до рекордните 4381,21 долара на 20 октомври, преди да отбележи спад от 5% и да затвори на 4163,51 долара в сряда. Среброто има история на по-висока процентна възвръщаемост в сравнение със златото, с ръст от 431% между октомври 2008 г. и тогавашния рекорд от 48,24 долара за унция на 27 април 2011 г. Златото също поскъпна през този период, достигайки рекордното си ниво от 1920,30 долара за тройунция на 6 септември 2011 г., но ръстът му беше по-скромен – 168%. Покупките от страна на централната банка и силният интерес на инвеститорите както към борсово търгуваните фондове, така и към кюлчета и монети от злато, допринесоха за поскъпването на златото. Среброто до известна степен следва тенденциите на златото, но по-ниската му стойност означава, че съхранението на физическо сребро е по-скъпо, което ограничава до известна степен инвестиционната му привлекателност. По-убедителният аргумент за повишение на цената на среброто се крие в нарастващото промишлено търсене и ограничените възможности за увеличаване на добива. Според данни на LSEG промишленото търсене е нараснало до 689,1 млн. тройунции през 2024 г. от 644 млн. през предходната година. От тях 243,7 млн. тройунции са били използвани за производство на слънчеви панели, което е увеличение спрямо 191,8 млн. през предходната година и ръст от 158% спрямо 94,4 млн. през 2020 г. Глобалният капацитет на слънчевата енергия е нараснал с около 600 гигавата (GW) през 2024 г. и се очаква да достигне близо 1000 GW до 2030 г. Международната енергийна агенция очаква, че от 2024 до 2030 г. ще бъдат инсталирани 4000 GW нови соларни мощности. Това предполага, че само соларната енергия ще доведе до увеличение на търсенето на сребро с близо 150 млн. тройунции годишно до 2030 г., което би представлявало допълнителни 13% към физическото търсене от 1,169 млрд. тройунции през 2024 г. И въпреки че другите източници на търсене на сребро, като например бижутерията, може да бъдат засегнати от по-високите цени, пазарът вероятно ще изпита затруднения да отговори на търсенето. Дефицитът на пазара, изчислен от LSEG, е 501,4 млн. тройунции през 2024 г., което е значително увеличение спрямо 19,4 млн. през 2023 г. По-голямата част от среброто се произвежда като страничен продукт при добива на други метали като мед, олово, цинк и злато. Това означава, че увеличаването на предлагането зависи до голяма степен от икономиката на търсенето и предлагането на тези метали, а не от фундаменталните перспективи за среброто. Предлагането на сребро може да бъде ограничено и от очакваното затваряне на някои мини до 2030 г. В статия, публикувана през юли на индустриалния уебсайт Mining Technology, се прогнозира, че световното производство на сребро ще спадне до 901 млн. тройунции до 2030 г. от очакваните 944 млн. през тази година.

МВФ очаква растеж на Индия около 6,5% през следващите години – значително над прогнозите за Китай, които вече са свалени към 4% в среда на търговско напрежение и структурни проблеми. Това означава не просто „по-бърз растеж“, а постепенно разминаване в траекториите: докато Китай се бори с дефлационен натиск, криза в имотите и изтичане на доверие, Индия е в режим на „позитивна инерция“ – демография, дигитализация, реформи и политическа стабилност в комбинация, която пазарите обичат. Сравнението с Китай е особено показателно. Там виждаме класическа картина на късен етап на цикъл: имотен сектор, задлъжнял до криза; доверие на частния сектор, разклатено от регулаторни кампании и политически интервенции; чужди инвеститори, които изтеглят капитал и пренасочват пари към „по-чисти“ истории – включително Индия. В Индия картината е обратна: капиталовите разходи са в подем, банките са по-изчистени откъм лоши кредити, вътрешното потребление набира сила, а държавата активно насочва инвестиции към инфраструктура, производство и дигитални услуги. Разбира се, това не е рай – има неравенство, бюрокрация, политически рискове – но в очите на световния капитал Индия изглежда като „следващата голяма история“, докато Китай временно е поставен в скоби. Ако индийската икономика наистина поддържа устойчив растеж, корпоративните печалби ще продължат да растат, финансовата система ще се задълбочава, а капиталовият пазар ще стане още по-централен канал за спестяванията на средната класа. Това вече се случва – виждаме рекордни нетни покупки от местни институции и дребни инвеститори, които компенсират дори периоди на продажби от страна на чуждите фондове. В дълъг хоризонт това „институционализиране“ на местния капитал е най-силната възможна защита срещу външни шокове. Все повече индийски компании ще имат достъп до капитал, ще излизат на борсата, ще се интегрират в глобалните вериги на стойност. Средната индийска домакинство ще има все по-голям избор между депозити, взаимни фондове, пенсионни схеми, индексни ETF-и и тематични продукти. Това ще отвори път към реално богатство за милиони хора, които досега са били извън пазара. В същото време обаче ще има и повече изкушения – бързо забогатяване чрез „горещи“ IPO-та, ливъридж, деривати, крипто. Портфейлът на индийското домакинство ще стане все по-чувствителен към колективна психология, новини и социални мрежи. За глобалния инвеститор Индия вече не е „екзотична добавка“, а структурен стълб редом с САЩ и, в по-малка степен, с Европа. В много портфейли логичният въпрос вече не е „да имам ли Индия“, а „колко Индия да имам спрямо Китай, развиваща се Азия и Латинска Америка“. Ако днес пазарът изглежда скъп, решението може да не е „нищо в Индия“, а разумно поетапно влизане, фокус върху качествени компании и дисциплинирано ребалансиране, вместо гонене на индексите на върховете. Източник: infostock.bg