От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци
Борислав Георгиев - експерт по външна търговия
Световните външнотърговски данни са една добра основа за последващ цялостен анализ за развитие на производството на плодове и зеленчуци в България след 2020 г., като част от световния пазар.
Външнотърговски данни за българското зеленчукопроизводство
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019
Общо износ (глава 7) в тона
52 931
69 938
73 349
56 875
53 269
47 152
93 930
146 609
114 428
283 489
Общо внос (глава 7) в тона
200 191
195 744
208 007
225 027
254 946
288 158
289 123
298 771
341 606
332 405
Експортен баланс (Износ - Внос)
-147 260
-125 806
-134 658
-168 152
-201 677
-241 006
-195 193
-152 162
-227 178
-48 916
Източник: UN/COMTRADE, систематизирани от ITC/UNCTAD/WTO - Geneva - www.trademap.org
От представените данни е видно, че българският износ за 2019 на зеленчуци (по глава 7) е на обща стойност от близо 142 милиона евро или повече от 283 хиляди тона, като по този показател - България е на 44 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 88 %. Анализът на данните на ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 показват, че при общо повече от 60 групи различни зеленчуци само 12 формират повече от 90 % от износа в евро и само 8 от износа в тона.
Българският внос на зеленчуци за 2019 по глава 7 е на обща стойност от близо 172 милиона евро или повече от 332 хиляди тона, като България е на 49 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 48 %. На ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 числата показват, че при общо 70 групи различни зеленчуци само 20 формират повече от 90 % от вноса в евро и само 15 от вноса в тона.
Балансът между износа и вноса на зеленчуците от глава 7 в евро за последните десет години е устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 21 и 52 милиона евро, а за 2019 година отрицателното салдо е повече от 30 милиона евро. Балансът в тона за последните десет години е също устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 49 - 241 хиляди тона, като за 2019 година отрицателното салдо е повече най малкото за периода 2010 – 2019 – 49 хиляди тона.
Съотношението на вноса към българското производство (в тона) за традиционни за българия плодове и зеленчуци през различните години се изменя значително. В редица случаи вносът за редица продукти е близо половината от обема на българското производство, например вносът на лук у нас през 2015 е три пъти по-голям от българското производство.
Друг определящ показател е съотношението на разликата между българските и огледалните данни за вноса като съотношение на тази разлика с българските данни. Световната практика е винаги свързана с разлики в огледалните данни, но най-често те са в диапазона 5 – 10 %. В приложената таблица за типични български продукти те надхвърлят значително тези стойности.
За последните 10 години по представените стокови групи се забелязва ясно изразена тенденция на по-бързо нарастване обема на вноса в сравнение на вътрешното производство при домати, краставици, лук, картофи, ягоди и череши. Единствено при дините и пъпешите се забелязва благоприятна тенденция за задоволяване във все по-голяма степен ва вътрешното потребление, основно от родно производство.
Тези данни, допълнително анализирани от експерти зеленчукопроизводители, биха позволили ясна диагноза и най-важното, подсказали национална стратегия за стабилизиране и развитие на бившата зеленчукова градина на Балканите.
