Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
12.10.2018

НАП мести топ на Н-18, бизнесът е на ход…


Капиталов пазар

НАП мести топ на Н-18, бизнесът е на ход…

В края на миналия месец, след продължително обществено обсъждане, беше обнародвана новата Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. След измененията тя придоби респектиращо дългото и с пообъркан словоред заглавие „Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин“.

Наредбата е вече почти тийнейджър – родена е на 13.12.2006 година. Изменяна и допълвана е 26 пъти и предвид 8-те си глави, 60-те члена (които в действителност са много повече – чл. 52 се повтаря до буква „н“), богатият набор от 35 приложения и работен обем от около 300 страници (hard copy), по всичко изглежда, че вече заслужава да “порасне” поне до закон. За справка, Законът за ограничаване на разплащанията в брой, който има косвено касателство към Наредбата, съдържа едва две глави и шест члена, но да не се отклоняваме.

С новите изменения в „Наредбата за касовите апарати“, както често незаслужено съкратено е наричана, се въвеждат нови функционални изисквания към фискалните устройства, производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажби в търговските обекти, ползвателите на този софтуер и некои други изисквания. По всичко изглежда, че на фирмите отново ще им се наложи да си сменят касовите апарати (и не само) и освен че ще трябва да бръкнат на различна дълбочина в джобовете си, им се вменяват и нови задължения за деклариране на информация в НАП.

За какво иде реч

На първо време, а че и за после, всички фискални устройства – касови апарати, фискални принтери, електронни системи с фискална памет и интегрирани системи за управление на търговската дейност ще трябва да се откажат от месечния цикъл (1 път месечно) на онлайн подаване на данни до сървърите на НАП и да започнат да подават данни на всеки 5 минути. Освен това, при повреда в устройството, вече няма да можем да заточваме молива и да пишем сторно-касови бележки от кочан, защото сторнирането трябва да се случва през апарата. Устройствата не трябва да имат възможност да издават „служебен бон“ в рамките на поръчка, преди да е завършила продажбата и ред други, „дългоочаквани“ от бизнеса промени.

Да не пропуснем и екзотиката. С цел повишаване на гражданския контрол върху търговските обороти, всички фискални бонове, следва да съдържат отпечатан QR-код, посредством който нашите родители, баби и дядовци, след като свалят на смартфоните си от Appstore или Googleplay новото приложение на НАП, да се свържат с компютрите на приходната администрацията и да проверят, дали чичо Гошо от бакалията на ъгъла, си е отчел прихода от кашкавала дето им го е продал току преди малко. Пък и ако бележката не е фалшива, могат да си я регистрират през интернет в лотарията на НАП и като нищо някоя 50-инчова плазма да им висне на стената, точно навреме за новогодишната програма.

Отделно производителите на софтуер ще трябва да отговорят на едни 24 точки изисквания към софтуера, с по няколко подточки, да декларират това посредством нова електронна услуга в НАП, с цифров подпис, а от там обещават да им ги вкарат (софтуерите) в публичен списък.

„Най-хубавото“ остава за търговците, които ползват софтуер за управление на продажби в обектите си. Те ще могат да избират само от този списък и е добре от сега да проверят при доставчика си, дали възнамерява да декларира съответствие на произвеждания от него софтуер с изискванията на Наредбата. Инак от сега да си знае, че ще го сменят. Избраният от списъка и инсталиран софтуер трябва да се докладва на сайта на НАП с помощта на друга нова електронна услуга и тя с цифров подпис, в срок до 7 дни от инсталирането.

Ако пък в хода на проверка, по някое време, инспекторите на НАП открият несъответствие във функционалните изисквания на софтуера, може и да не е при вас, няма да се притеснявате. От НАП ще изпратят електронно съобщение, че са съставили акт на вашия доставчик на софтуер и когато акта влезе в сила, ще ви изпрати ново съобщение да спрете да го ползвате в търговския си обект, сиреч незабавно да преустановите дейността си. Няма страшно. Просто ще си купите нов софтуер (пак от списъка, ей!), ще си въведете наново артикулите, ще си обучите персонала как да работи с него и ще плюете три пъти през рамо, да не вземе и новия софтуер да го хване уруки, щото няма гаранция при кого ще изтрещи. Ако, че точно вие си пускате бележките с грижата на добър търговец.

Защо ни се случва всичко това?

В мотивите към Наредбата МФ посочва, че в между 30 и 70 на сто от случите на извършени проверки в обекти търгуващи с храни, напитки и тютюневи изделия, ресторанти, кафенета и клубове са установени нарушения, свързани с укриването на обороти. Най-честата практика е в такива обекти да се използва фискален принтер и софтуер за управление на продажбите. Голяма част от предлаганите на пазара софтуери предлагат функционалност, която позволява неотчитане на приходите от продажби в обекта. Ето защо МФ въведе новите изисквания към софтуера и фискалните устройства, които ще струват на бизнеса около 400 лв. – за нов фискален принтер и инсталация на софтуер за едно работно място. Общата сметка е има-няма 17 млн. лева, за подмяна на 43 хил. броя фискални принтера. Да,… ама не!

Сметката излиза, ама без чичо Гошо – бакалина. Ще се сменят не само фискалните принтери и софтуери, но и всички „обикновени“ касови апарати, които са по-стари от 3 години. Не заради друго, ами няма да могат да печатат QR-код, или да поддържат връзка с НАП на всеки 5 мин., или пък нещо друго. В мотивите тази сметка я няма. Нов касов апарат струва между 150 и 500 лв. По-новите апарати вероятно няма да се подменят, но ще трябва да им се осъвремени софтуера, което също няма да е безплатно. Пропуснати са и разходите за годишен абонамент за сервизно обслужване и ремонт, които най-вероятно ще се увеличат, поради новите изисквания, които предвижда Наредбата към фирмите, които сервизират и ремонтират фискалните устройства.

Кому е нужно? … Или „За чий му е на дядо Владика флигорна“, както един студент беше озаглавил реферата си на тема: „Влияние на духовата музика върху духовността на духовенството“.

Ако трябва да подходим сериозно и научно, в един друг университет, на изпит по „Обща теория на контрола“ обикновено задавали следния въпрос на студентите: Докога следва да се въвеждат контролни изисквания (контроли) при управлението на един процес? Отговорът не е сложен: Докато очакваните приходи от новите изисквания превишават очакваните разходите за въвеждането и администрирането им.

И действително мерките са подходящи за прилагане в изброените по-горе дейности, в които са установени и нарушения. Но разходите и задълженията, които ще произтекат за администрацията и за бизнеса в други дейности и сектори на икономиката са необосновани и непропорционални спрямо очаквания ефект за хазната. Анализът "разходи-ползи" не излиза.

В сферата на услугите, например счетоводните услуги:

  • Почти 100% от продажбите се извършват към юридически лица и за всяка продажба задължително се издава фактура, а не само фискален бон каквато е практиката при продажби в брой на клиенти физически лица;
  • Преобладаващата част от предприятията са регистрирани по ЗДДС, т.е. ежемесечно подават информация в НАП за извършените продажби (вкл. и за тези в брой) чрез справка-декларация и дневниците по ЗДДС;
  • Над 85 на сто от постъпленията от продажби се получават по банков път. Броят на отпечатаните фискални бонове и регистрираните обороти е пренебрежимо малък в рамките на месеца.

Остава неизяснен въпросът защо такива предприятия следва да подменят работещите си фискални устройства и да понасят допълнителни разходи и тежест.

Къде ще му излезе краят?

Сроковете, които предприятията следва да спазят за привеждане на дейността си в съответствие с Наредбата са: до 31.03.2019 г. – за регистрираните лица по ЗДДС; до 30.06.2019 г. – за нерегистрираните лица по ЗДДС и до 31.12.2019 г. – за лицата, които използват интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

А докога? Това ще бъде втората масова подмяна на фискалните устройства за последните няколко години, заради промени в наредбата. Една китайска мъдрост гласи – ако нещо се случи веднъж, то може никога да не се повтори, но ако се случи втори път, със сигурност ще има и трети. Остава да се надяваме, че третият път това ще се случи само за тези, които са го „заслужили“. … Макар че надежда почти няма, когато са ни останали само пешки...

 

Бизнес - всички публикации
 01.02.2021: Бумът на електронните магазини в България
 20.10.2020: Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната.
 11.08.2020: България - от страна на розите към страна на лавандулата
 30.07.2020: Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г.
 23.07.2020: България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света
 30.06.2020: Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене
 19.06.2020: България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница
 10.06.2020: От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци
 05.06.2020: Стокообменът на България - тенденции и аномалии
 01.06.2020: Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане
 12.12.2019: MyCompetence предлага добра практика и пример за други страни
 21.01.2019: БСК възразява срещу „Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД", публикуваната от МФ за обществено обсъждане
 12.10.2018: НАП мести топ на Н-18, бизнесът е на ход…
 10.11.2017: БГ-бизнес климат: Парламентът громи "сивата" икономика - банките алчно измислят нови такси
 15.01.2016: Ефективността на МВР в числа
 21.12.2015: Не е ясно колко приходи ще събере за бюджета, но новият данък "Уикенд" със сигурност се превръща в кошмар за бизнеса
 27.11.2015: Прекомерните количествени натрупвания в нормативната уредба никога не водят до качествени изменения в българската бизнес среда
 25.05.2015: Българската икономика се маргинализира и деиндустриализира
 27.02.2015: С над 150 млн.лв. е намаляла пазарната стойност на компаниите, търгувани на БФБ, след последните промени в ЗСПЗЗ
 13.02.2015: Кой печели от предстоящата борсова паника на пазара за земеделска земя – кой, кой…?
 21.10.2014: Как се променя технологичния бизнес в България отразен в Топ_100 (2008-2013)?
 10.07.2014: Мястото на България в световния износ през 2013
 03.04.2014: БСК алармира за продължаваща политическа корупция, пазарни злоупотреби и неработещи институции
 11.12.2013: До кога с политическите назначения в държавните търговски дружества?
 05.12.2013: Отново странен избор на проекти в ОП "Конкурентоспособност"
 12.07.2013: 130 години застраховане в България
 15.10.2010: Представителите на българския капиталов пазар пак се събраха, поприказваха и решиха, че … държавата трябва да им свърши работата и да направи пазара по-атрактивен
 12.05.2010: Уникален шанс за българския бизнес – изграждане на Национална референтна мрежа за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони
 16.03.2010: Сериозни размествания в пазарните позиции на месопреработвателните фирми в България
 05.03.2010: Държавата загърби бизнеса в кризата
 02.03.2010: Водещите предприятия в България от подсектор "Строителство на сгради и строителни съоръжения"


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.