SAF-T: когато държавата поиска ключовете за касата, счетоводството и бизнеса. Началото на края на пазарната икономика?

Жечко Димитров - СФБ Капиталов пазар АД

SAF-T: когато държавата поиска ключовете за касата, счетоводството и бизнеса

Началото на края на пазарната икономика?

От 1 януари 2026 г. България започна въвеждането на SAF-T — стандартизиран електронен формат, чрез който определени предприятия подават счетоводна информация към Националната агенция за приходите. Първоначално режимът обхваща най-големите предприятия, като въвеждането е предвидено да се разширява поетапно. На пръв поглед това звучи като поредната модернизация на администрацията: повече електронни данни, повече автоматизация, по-малко проверки на хартия. Но зад тази привидно техническа реформа стои много по-съществен въпрос:

Колко информация за един частен бизнес трябва да притежава държавата, за да може да събира данъците си?

И още по-важният въпрос:

Можем ли да изискваме от частния бизнес да предоставя огромни масиви от чувствителна информация, когато самата държава вече е доказала, че не е безпогрешна в опазването на данните, които съхранява?

От данъчен контрол към постоянно наблюдение

Никой разумен човек не би спорил необходимостта от данъчния контрол. Държавата има право да проверява дали предприятията декларират правилно приходите си, плащат данъците си и спазват закона. Но има фундаментална разлика между: „Държавата има право да провери счетоводството ми“ и „Държавата получава систематизиран и структуриран поток от счетоводните ми данни.“

SAF-T е именно движение към втория модел. НАП сама посочва, че системата е предназначена да позволи получаването и анализа на счетоводна информация в унифициран формат. Това променя философията на отношенията между държавата и бизнеса. Вместо държавата да идва при наличие на основание за проверка, постепенно се изгражда инфраструктура, при която бизнесът трябва постоянно да подготвя информацията си така, че държавата да може да я обработва машинно. Това не е просто счетоводна промяна. Това е промяна в модела на държавния контрол.

А кой плаща за тази „дигитализация“?

Разбира се - бизнесът. Не държавата.

Предприятието трябва да адаптира счетоводния си софтуер, да структурира данните си, да извършва проверки, да отстранява несъответствия и да гарантира техническата възможност за подаване на информацията:

За големите компании това може да означава значителни IT разходи.

За счетоводните предприятия — повече работа.

За клиентите на счетоводните кантори — по-висока цена.

И това е особено проблематично, защото административната тежест не създава сама по себе си нито една стока, нито една услуга, нито една работна позиция. Тя е разход, който се прехвърля върху реалната икономика.

Най-сериозният въпрос: сигурността

Тук вече разговорът става много по-сериозен.

През 2019 г. НАП беше жертва на мащабна кибератака, при която бяха неправомерно разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация. Самата НАП признава за неправомерното разпространение на данни. Ставаше дума за информация за милиони граждани и фирми. Случаят беше определен като безпрецедентен по мащаб, а на НАП беше наложена санкция от 5,1 млн. лева за нарушения, свързани с мерките за защита на данните. Съдебната история на санкцията впоследствие приключи поради изтичане на давност, но самият пробив и фактът на установените нарушения по защитата на данните остават част от публично документираната история на случая.

Този случай не доказва, че НАП непременно ще допусне нов теч на корпоративни данни. Но доказва нещо много по-просто и много по-важно: Държавната информационна система не е непробиваема.

Следователно всеки допълнителен масив от чувствителни данни, който се концентрира в нея, създава допълнителен риск. А корпоративната информация често е далеч по-чувствителна от един данъчен идентификатор.

Тя може да разкрива:

• кои са ключовите клиенти на дадена компания;
• кои са основните ѝ доставчици;
• размер и структура на оборотите;
• ценови отношения;
• търговски модели;
• плащания;
• задължения;
• бизнес зависимости;
• структура на разходите;
• икономически отношения между свързани лица.

Това вече е информация, която може да има реална конкурентна стойност.

Търговската тайна не е данъчен проблем

Тук се сблъскват две напълно легитимни обществени цели:

От една страна — държавата иска ефективно събиране на данъците.

От друга — пазарната икономика предполага частните предприятия да могат да пазят своите търговски отношения, стратегии и конкурентни предимства.

Когато държавата концентрира огромни количества информация за частния сектор, възниква въпросът за пропорционалността: Има ли държавата право да контролира бизнеса? И необходима ли е точно тази информация, в точно този обем, толкова често и в точно този формат?

Това е съществената демократична дискусия, която до момента липсва.

Има и още един риск — концентрацията

В информационната сигурност има един прост принцип: Колкото по-ценен е един масив, толкова по-привлекателна цел е той. Ако в една система постепенно се концентрират данни за голяма част от икономиката, тази система става изключително ценен обект за хакери, за организирана престъпност, за недобросъвестни вътрешни лица, да индустриален шпионаж и дори за бъдещи злоупотреби, които днес не можем да предвидим.

Въпросът не е само дали НАП има добри намерения, а дали обществото трябва да създава толкова концентрирана информационна власт на едно място.

Пазарната икономика не означава само ниски данъци

Пазарната икономика има и друго фундаментално условие: държавата да не знае всичко за всеки икономически участник. Предприемачът трябва да има пространство, в което да взема решения, да преговаря, да експериментира и да изгражда конкурентно предимство. Ако държавата постепенно получава детайлна картина на всички икономически отношения, границата между данъчен контрол и икономическо наблюдение започва да се размива. Днес това може да е оправдано с борбата срещу данъчните измами. Утре същата инфраструктура може да бъде използвана за други цели. А след известен период обществото може вече да е забравило, че някога е съществувала различна граница и точно това трябва да ни тревожи.

Не е проблемът в технологиите

SAF-T не е зло, защото е цифров. Електронното управление е необходимо. Автоматизирането на административните процеси също.

Проблемът възниква, когато технологичната възможност бъде използвана като оправдание за събиране на повече информация, отколкото е необходимо. Технологията трябва да служи на гражданина и бизнеса. Не бизнесът да бъде принуден да изгражда инфраструктура, чрез която държавата да получава все по-пълен достъп до икономическия му живот.

Има и разумен алтернативен подход

Може да има ефективен данъчен контрол без държавата да получава максимално възможния обем информация, например: минимизация на данните; ясно определена цел на използването им; строг контрол върху достъпа; автоматично заличаване или архивиране след определен срок; независим одит на информационната сигурност; проследимост кой служител е получил достъп до конкретни данни; сериозни лични санкции при злоупотреба; редовно публично отчитане на инцидентите със сигурността и най-вече - държавата да доказва защо е необходим всеки конкретен тип данни, които изисква.

Това е принципът на пропорционалността.

Въпросът, който трябва да зададем

Не трябва да приемаме безкритично всяка нова административна система само защото е представена като „европейска“, „дигитална“ или „модерна“. Държавата има право да събира данъци. Но няма автоматично право да събира всичко, което технически може да получи. Бизнесът не е собственост на държавата. Счетоводството не е публичен регистър, а счетоводителят не е данъчен агент. Търговската информация не е държавна собственост.

И ако държавата иска да получи огромни масиви от нея, тя трябва да даде много повече от аргумента: „Така ще ни бъде по-лесно да контролираме.“

Защото удобството на администрацията не може само по себе си да бъде достатъчно основание за ограничаване на икономическата автономия и увеличаване на риска за търговската тайна.

Това ли е началото на края?

В този си вид и мащаб SAF-T е началото на края на пазарната икономика и точно за това тази опасна тенденция трябва да е тема за обществен дебат. Защото всяка система, която започва с „Дайте ни информация, за да ви контролираме по-ефективно“, трябва да бъде последвана от втория въпрос: „А кой ще контролира този, който вече контролира всички?“

Точно там започва истинският разговор за свободния пазар, държавната власт и границите на дигиталния контрол.

Бизнес - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика