Боровско сребърно съкровище

Боровското сребърно съкровище е открито случайно в края на декември 1974 г. от тракторист, който извършвал селскостопански работи на Беленския баир край Борово. Намерени са общо пет съда, изработени от сребро с позлата: три ритона, завършващи с протомета на кон, сфинкс и бик; една купа с две дръжки и кана. Върху два от ритоните са разчетени надписи с гръцки букви, според които съкровището се свързва с Одриския цар Котис I (383-359 г.пр.н.е.). Смята се, че самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия. По-късно на мястото, където е открито съкровището, започват археологически разкопки, но други предмети нe са открити. При тях се установява, че в близост няма сгради и гробни съоръжения, ето защо се стига до извода, че съкровището е било укрито. Някои учени предполагат, че находките от Рогозен и Борово са части от голямо царско съкровище, чиито притежател е бил принуден да го укрие. Той заровил по-голямата част при село Рогозен, но запазил ритоните (царските съдове). По-късно, при Борово се разделил и с тях. Съкровището е датирано от IV в.пр.н.е.