Пеньо Пенев

Пеньо Пенев е български поет, роден на 7 май 1930 година в село Добромирка, Севлиевско. Още в трети клас започва да пише стихове. По-късно отива в София. През 1946 година се полагат основите на младежките строителни бригади и Пеньо Пенев едва дочаква края на учебната 1946/47 година и се включва в строежа на железопътната линия Ловеч - Троян, обявена за младежки обект. В младежката бригада той отново пише стихове. Там се запознава и с Асен Босев, който през 1948 година го представя на Елин Пелин. Строителните обекти стават втори дом на поета. Негов труд е вграден в основите на язовир "Росица", а от 1949 година живота му се свързва изцяло с изграждането на Димитровград. Той обиква новия град и прекарва най-хубавите и най-плодотворни години от живота си в него, там слага край на дните си и там пожелава да бъде погребан. В периода 1949 - 1954 година много от Пеньо-Пеневите стихотворения са включени в литературни сборници. 1954 година е най-плодотворната за поета в областта на неговите хумористични и сатирични изяви. В началото на 1959 година се връща в Димитровград, дълбоко огорчен от живота и неразбирането, което среща в столицата. На 27 април 1959 година поглъща смъртоносна доза веронал.