Казанлъшка тракийска гробница

Казанлъшката тракийска гробница е един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на 4 - началото на 3 в пр. Хр. Открита е случайно на 19 април 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно предверие, тесен коридор (дромос) и куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Известна е със стенописите – най- добре запазените у нас и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. При украсата са използвани два способа - мокро фреско и темперна техника. Върху фриза на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена на погребалното угощение и символичното изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи колесници. Стенописите от главния фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват уникална сцена на покойника и съпругата му, седнали на погребално угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши. Това е най-добре запазеният в България паметник на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес, шедьоври на античната живопис. Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г. С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие.