Архитектурно-исторически резерват Боженци

Архитектурно историческият резерват Боженци представлява малко селище с 600-годишна история, разположено на северните склонове в централната част на Стара Планина, на около 15 км източно от град Габрово. То е едно от малкото селища в България, успели да запазят изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранили ценни архитектурни и етнографски паметници, сред които са уникалните двукатни и трикатни къщи, разположени на два срещуположни хълма сред обилна зеленина. Една легенда разказва историята на Боженци. Според нея, когато през 1393 г. столицата на Втората българска държава Търново пада под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгва с децата си тръгва да търси убежище, и го намира под Балкана. Именно тук, далеч от поробителите, тя спира и поставя началото на селището, което носи нейното име. През втората половина на 18 век Боженци се развива бързо в социално и икономическо отношение, местното население се занимава предимно с търговия на вълна, кожи, восък, мед, а малка част от него и със занаятчийство – ковачество, кожухарство, абаджийство. Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. Сред най-известните и типични паметници в селището са къщата на Дончо Попа и трикорабната църква “Пророк Илия”.