Св. Филип

Паметта на Св. Филип, един от дванадесетте апостоли на Христос, се почита на 14 ноември заедно със св. Григорий Палама и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли). Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида („град на риболовците”), откъдето били и други двама апостоли – Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст (Филип – с главата надолу) страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител. Имен ден празнуват: Филип, Филипа, Филко, Филомир, Юстиниян, Юстинияна и др. В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . В някои райони на страната те започват от 11 и свършват на 17 ноември, като се смесват с т.нар. Вълчи празници. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”.
Имен ден днес празнуват Филип, Фильо и Филка (името означава обичащ конете).