Църквата Св. Четиридесет мъченици – Велико Търново

Най-известният средновековен български паметник във Велико Търново е църквата Св. Четиридесет мъченици. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот Теодор Комнин на 9 март 1230 г., след която България се превръща в най-мощната държава в Югоизточна Европа. Църквата се състои от две части – продълговата базилика с шест колони и от една пристройка, построена по-късно към западната й страна. В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. В църквата Св. Четиридесет мъченици се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. След Освобождението започват първите археологически разкопки около църквата. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеневци.