Златьо Бояджиев

Златьо Бояджиев е български художник, роден на 22.10.1903 г. в с. Брезово, Пловдивско. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. Работи в областта на портрета и пейзажа. Има 2 периода в творчеството му. Първият период се характеризира с предпочитание към битовите сюжети и портрети и стилови влияния, характерни за холандската живопис от 16-17 век. Битови картини от този период са - "Есен" (1941 г.), "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.). През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка и вече се проявява като съвсем друг художник, с нов стил и нови изразни средства. Творчеството от втория му период се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит - "Село Брезово" (1959), "Към кланицата" (1960), "На трапезата" (1967) и много др. Запазва се интересът му към портрета и пейзажа. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958). Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции. Умира на 2 февруари 1976 год. в Пловдив.