Сините камъни - Сливен

Сините камъни се намират в най-високата част на Сливенската планина, на север от Сливен и обхващат площ от 7094.1 ха. Обявени са за природен парк на 28 ноември 1980 г с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. През 1702 г. кримският султан Селим Герей ги нарича Сливенските Алпи. Най-високият връх в областта е Българка (1181 м). Сините камъни са осеяни с живописни скални групи -Куклите, Бъчвата, Камилата, Калояновата кула и др., както и пещери - Змееви дупки, Орлови дупки и др. Според проведените исторически и научни изследвания, на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерата Змееви дупки са открити оръдия на труда, керамика от V-III в.пр.н.е., каменни калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, и др. предмети от древността. На много места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастир, аязми, древни пътища. В м.Хисарлъка се намира археологическия резерват Туида (римска крепост от III-V в.), а по поречието на р. Манастирска им останки от манастира Св.Спас, известен още като Св. Св. Константин и Елена, който е един от 24-те манастири, строени през XII-XIV в., известни като Сливенската малка Света Гора. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно, където днес се помещава Национален музей на текстилната индустрия.