Резерват Силкосия

Създаден на 23 юли 1931 г., Силкосия е най-старият резерват в България. Територията е защитена с цел опазване на вечнозелените храстови формации в най-високите й части. Площта на резервата е 396 хектара като обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Установено е наличие на 260 вида висши, 16 реликтни и 6 ендемични растения. Това представлява 22,6% от цялата флора в Странджа планина. Голяма част от растителните видове са представители на евксинската растителност и са сходни на растителността в Мала Азия и Западен Кавказ. За някои видове, например меча боровинка, този район е единственото им находище в Европа. Тук се наблюдава явлението растителна инверсия - при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава точно обратното. В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги. В Силкосия могат да се видят сърни, диви свине, зайци, лисици, невестулки, катерици, таралежи и много други.