Манастирът Свети Кирик и Юлита

Манастирът Свети Кирик и Юлита е разположен над Асеновград, в северните склонове на Родопа сред красива широколистна гора, от която се открива гледка към цялата тракийска низина. За него има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмото (лековит извор). Манастирът Свети Кирик и Юлита е най-големият в Родопите. На няколко пъти е разрушаван или опожаряван. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1819 г. Той представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква Св. Петка е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името Свети Кирик. След основна реконструкция на 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

Местоположение