Битката при Ахелой

Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока. През 917 г. византийският императорски двор взима решението, че България трябва да бъде унищожена, тъй като тя е набрала прекалено голяма мощ. Византия започва едно мобилизиране на абсолютно всичките си войски - и в Европа и в Азия – мобилизирани са около 62 000 войници, предвождани от пълководеца Лео Фока. И двете страни се подготвят внимателно за предстоящата битка. Византийците се опитват да намерят съюзници в лицето на маджари, печенеги и сърби, но Симеон, познавайки добре методите на византийската дипломация, взима мерки да осуети подобен съюз. Византийците са принудени да се сражават сами. Огромната византийска армия напредва на север и се установява на лагер близо до крепостта Ахелой. Симеон бързо разположил войските си на височините около крепостта. В сутринта на 20 август 917 г. започнала битката. Българският владетел съсредоточил най-силните си части в две крила и оставил центъра сравнително слаб с цел да обгради врага. Самият Симеон бил начело на многочислена кавалерия, скрита зад хълмовете, която трябвало да нанесе решителния удар. Византийската конница атакувала ожесточено в центъра и българската пехота дала хиляди жертви. Окуражени, византийците нападнали още по-настървено и скоро тактическите им формирования били развалени. Решителният момент настанал, когато тежковъоръжената българска кавалерия, предвождана от Симеон, атакува лявото крило на византийците. Неудържимите кавалеристи връхлетели върху изненадания враг, който скоро се огънал. Паникьосаните византийци бързо обърнали на бягство. Битката при Ахелой е една от най-кървавите за цялото Средновековие, затова някои историци я наричат “битката на века”. Няколко дни след битката, бягащите византийски войски са разбити още веднъж в нощно сражение и Симеон влиза в Константинопол, където за втори път е коронован за “цар на българите и ромеите”.