Горещници

15, 16 и 17 юли са отредени от православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Смятат се за най- горещите дни през годината и са известни като горещници. Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа - не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и запалване на реколтата, дома и др. Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника - топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година. За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина. В деня на нейния празник съществува обичай да се запалва нов, "жив" огън. Стопаните гасят огъня в своите огнища и отново ги палят с "млад". Горещниците са едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън.