Последен брой    Абонирайте се!    Публикации    English


       Опознай България

Цар Калоян погребан отново във Велико Търново

На 19 април 2007 г., 800 години след смъртта на цар Калоян (1197-1207), саркофагът с тленните останки на българския владетел е положен в двора на храма Св. 40 мъченици във Велико Търново. Церемонията е изпълнена с държавни почести, в присъствието на почетната гвардейска рота, с военен и църковен церемониал. Саркофагът е положен в гроб номер 39 в църквата Свети 40 мъченици. Там е открит прочутият Калоянов пръстен. Идеята е в двора на църквата да бъдат препогребани и откритите тленни останки на царете Самуил и Михаил Шишман. Така ще бъде изграден пантеон на българските владетели.
Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Асен и Петър. Вероятно след обсадата на Ловеч 1187 г. е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около 2 години. Калоян успял да избяга от Византия към края на 1189 г. След смъртта на Асен, цар Петър го взел за помощник в управлението. Когато и той станал жертва на заговор, Калоян е коронясан за български цар в началото на 1197 г. Веднага започва действия против Византия, като успява да превземе силната тракийска крепост Констанция (Симеоновград). След това се отправя към Варна, обсажда града и на 24 март 1201 г. нахлуват в него. В края на 1201 г. започнали преговори за мир и той бил подписан 1202 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надявал да присъедини България към католическата църква. Отговорът на Калоян идва след три години, като той настоява да получи царска корона и самостоятелна църква. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново и миропомазва архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал и му връчил корона и скиптър. През същата година рицарите от четвъртия кръстоносен поход нахлуват във Византия. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и провъзгласяват Латинската империя. Те отново отхвърлят предложеното на цар Калоян приятелство. Тогава гръцката аристокрация в Тракия се обръща за помощ към цар Калоян. Въстанието им избухва в началото на 1205 г. Император Балдуин тръгва на поход към непокорните градове. Когато стига до Одрин на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсадили града, като се опитвали да подкопаят крепостните стени. Междувременно били подложени на нападения от куманската конница. На 14 април куманите отново нападнали. Част от рицарите се втурнали да ги преследват и увлекли и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвели до мястото, където в засада чакала основната част от българската армия. "Непобедимите" западни рицари били напълно разбити, а в плен паднал самият император. Той бил отведен в Търново, където останал пленник т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си. През 1207г. цар Калоян отново се отправил към Солун и обсадили града. Една нощ той бил убит от първия си военачалник - куманина Манастър. Предполага се, че Калоян е станал жертва на заговор, в който е възможно да е участвала и съпругата му, също куманка.

Абонати на "Бизнес Индустрия Капитали" към 17.09.2019
Българска версия: 30000, Английска версия: 2905

Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София, ул. Алабин 16-20,
тел. 980-10-86, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2019. Всички права запазени.