Райко Жинзифов

Райко Жинзифов, един от най-талантливите ученици и последователи на Димитър Миладинов, е роден на 15 февруари 1839 г. във Велес. Истинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов и е силно повлиян от неговите възгледи. След това учителствува в Кукуш. През 1858 г. отива в Русия и през 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. и започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Умира в 1877 г. в Москва.