Празник на Ивайловград

Първите сведения за днешния Ивайловград са от ІХ-Хв. През Средновековието на мястото на с. Лъджа (сега квартал на Ивайловград) се е издигала крепостта Литица (Лютица). Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите. По време на турското робство тук и през епохата на българското Възраждане сведенията за града са оскъдни. След Освобождението на България от османска власт, според решенията на Берлинския конгрес от 1878г., районът на Ивайловград остава в пределите на турската държава. През 1912 г., по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев. През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано т. нар. Гюмюрджинско автономно управление с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. На изтребление са подложени и българите в околните села. Освен това са унищожени стотици къщи и стопански пристройки, църкви, училища, читалища. Избити са и местни административни, църковни и просветни дейци. Само намесата на 28-ми пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Чак след това той започва мирния си живот като един от предните бастиони на българската държава, присъединен към териториалния патримониум на България. След подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическото, административното, просветното и културното развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност. Днес Ивайловград е известен с изключително богатото си културно-историческо наследство - 50 паметника на културата, от които 26 църкви. Някои от най-известните паметници са античната вила “Армира” -II-IV век, "Голямата могила" край с. Свирачи, средновековната крепост "Лютица", както и язовира.