Иван Е. Гешов (1849 - 1924)

Иван Евстратиев Гешов е роден на 8 февруари 1849 в гр. Пловдив в семейство на богат търговец. Учи в гръцко и в българско училище в родния си град. През есента на 1865 г. заминава за Англия, където завършва финансови и политически науки в Манчестър (1869). През 1872 г. се завръща в Пловдив и се занимава с търговия. Дава сведения за турските жестокости по време на Априлското въстание през 1876 г. за в. „Таймс", заради което е арестуван от турските власти и осъден на смърт (1877). Помилван със застъпничеството на английския посланик в Цариград. След Освобождението (1878) участва активно в устройството на Източна Румелия. Един от водачите на Народната партия до 1883 г. Става депутат и пръв председател на Областното събрание (1879-1880), после директор на финансите (1882-1883). През 1883 г. се преселва да живее в гр. София. Директор е на Българската народна банка (1883-1886). Води преговори по подписването на Букурещкия мирен договор (1886). Председател на Първия български земеделско-промишлен събор в Пловдив (1892). По време на Стамболовия режим е в опозиция (1887-1894). От 1901 г. застава начело на Народната партия, а след обединяването й с Прогресивнолибералната партия - на Обединената народнопрогресивна партия (1920). Народен представител в VIII (1894-1896), IX (1896-1899), XI-XIX (1901-1923) обикновено и III (1886-1887) и V (1911) велико народно събрание. Председател на XI (1901) и XV (1913) ОНС. Като министър на външните работи през 1912 г. подготвя Българо-сръбския и Българо-гръцкия договор, с които се оформя Балканският съюз. Иван Е. Гешов се счита за един от главните виновници за първата национална катастрофа (1913). През 1915 г. се обявява против присъединяването на България към Германия и Австро-Унгария. След Първата световна война взема участие в борбата против управлението на Българския земеделски народен съюз. През 1922 г. емигрира във Франция и активно работи против правителството на Александър Стамболийски. Става един от инициаторите за създаването на Конституционния блок (1922). След военния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в Демократическия сговор. Един от седемте българи, наградени с най-големия български орден - „Св. св. Кирил и Методий". Умира в гр. София на 11 март 1924 г.