Празник на Сливен

Сливен е град в Централна България, известен като „града на 100-те войводи“. Районът на Сливен е населяван от дълбока древност поради благоприятните климатични условия. В Сливен са живели траки, римляни, славяни и древни гърци. През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите Рамануша, Даулите, Хисарлъка, местността Селището, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица. Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия. Градът е бил един от най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Сливен е родно място на първия български поет Добри Чинтулов. В града са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Тук през 1879 г. П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“. Символи на Сливен са много, но най-известни са Сините камъни, паметникът на Хаджи Димитър (официално открит на 8 ноември 1935 г.), паметникът на Сливенския седми конен полк, градският часовник (завършен през 1936 г.).