Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп. Учи в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора и Битоля. Следва по 1 семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921); завършва славянска филология в Софийския университет (1925). Става редактор на вестник Македония и после на вестник Зора (1938-1944). През октомври 1944 е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда. Изпратен е в "трудово-изправително селище" (лагер) в Бобовдол (до края на август 1945). Отново е арестуван през октомври 1947, тежко болен е назначен на работа в мина Перник, а семейството му е изселено от София в Луковит. Талев публикува първите си разкази още като ученик в гимназията в Скопие. През първата половина на 20-те г. публикува социални разкази и импресии, а през 20-30-те години се ориентира към македонския периодичен печат. Първото му голямо начинание - трилогията "Усилни години" ("В дрезгавината на утрото", "Подем", "Илинден") е опит на младия автор да създаде епическо повествувание за подготовката, кулминацията и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903). В началото на 40-те г. създава романа - "Железният светилник". По-късно Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е първият и уникален по обхват в българската литература роман за Илинденско-Преображенското въстание. През 50-те години Талев създава и тритомния роман "Самуил" - летопис за края на Първата българска държава. Произведения на Талев са преведени на над 20 езика. Димитър Талев умира в София на 20 октомври 1966 г.