Празник на община Батак

На 17 май се чества празникът на община Батак, посветен на героите от Априлското въстание през 1876 г. Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти. До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват, за да съхранят християнската си вяра. През Възраждането в Батак израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Баташките мъченици са канонизирани за светци. (Снимка: ktr-batak.com)