Баткунска крепост

Баткунската крепост е от ранновизантийско време, като заедно със своя град, е била главен стратегически, административен и културен център в Пазарджишко през Средновековието. Издигаща се по средата на северния склон на каркарийския рид, крепостта е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината. Вероятно през Баткун, по посока на Пещера и Неврокоп, а оттам по долината на Струма са минали войските на Филип и Александър Македонски. С този факт се оправдават и опитите за локализиране на прочутия Дионисиев храм, издигнат от бесите в непосредствена географска близост. Баткунската крепост е била изградена на равен терен с наклон към североизток. Крепостната стена е заграждала пространство от 22 дка с форма на продълговат многоъгълник. На четирите и ъгли се издигали кръгли кули. Крепостният зид, с дебелина 4,8 м., се е състоял от три стени една до друга. Строежът е от ломени камъни, споени с червен хоросан. Вътре са разкрити 2 черкви. Крепостта имала подземни входове-канали и водопровод. През 1189 г. тук се сражават византийци и кръстоносци от Третия им поход. Крепостта е владяна и от Иванко, който я ползвал като главно седалище, откъдето повежда своите воини срещу византийските поробители. При крепостта Баткун станало сражение през 1199 год. Българска войска, предвождана от болярина Иванко, разбила византийските войски, предвождани от Михаил Камица. Византийският пълководец бил пленен. Предполага се, че по време на турските завоевания както други крепости, така и най голямата и може би най-опасна за поробителите крепост в Пазарджишко-Баткунската, заедно с нейния град, са били разрушени. Днес от Баткунската крепост е останал само един зид.