Златица

Златѝца е град в Западна България, в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Времето на основаването на града не е точно установено. Според археологическите разкопки околността е била обитавана още в праисторическо време. Има следи и от римската култура. Името на града е във връзка със златото, промивано някога в Златишката река, която води началото си под връх Свищи плаз, където старите римляни са добивали злато. Благодарение на удобното си стратегическо разположение, на немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, и най-вече на упоритата съпротива и героичната борба на местното население, Златишкото поле е паднало под властта на османците 30-35 години след падането на Търново. На стопанския и историческия разцвет на града през втората половина на ХVІІІ в. се дължи направата на градската часовникова кула през 1777 г. и българската християнска църква през1859 г. С възприетото през 1880 г. ново административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие - Златишка околия. През есента на 1888г., след буен митинг в Златица срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп, заедно с всички околийски служби. В Златица има множество архитектурни и мемориални паметници. Емблематична за гр. Златица е една от най-старите в страната часовникова кула, снабдена с часовников механизъм през 1922 г.