Годишнина от приемането на Конституцията

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание гласува Конституция на Република България. Конституцията постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Първата българска конституция е Търновската конституция, приета от Учредителното народно събрание на 16 април 1879 г. Съчетавайки най-напредничавите идеи на европейската обществена мисъл с демократичните традиции на българското общество, тя поставя основите на правната уредба на Княжество България като модерна светска национална държава с буржоазно-демократично управление. Конституцията провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство; урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите; предоставя широки права и свободи на гражданите. Тя остава в сила до 1947 г., когато е приета "Конституция на Народна република България", или още известна като Димитровска конституция, по-късно заменена 1971 г. от т.нар. Живковска конституция. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г., в сила до приемането на сега действащата Конституция. До сега в Конституцията на Република България са извършени общо 6 промени, една от които е частично обявена за извършена извън правомощията на Обикновено народно събрание и оттам - противоконституционна.