Панагюрско златно съкровище

Панагюрското златно съкровище е рядък археологически паметник от времето на елинистичната епоха и един от символите на Панагюрския край. Открито е недалече от могилата Мрамор през 1949 г. при поземлени работи. Състои се от девет съда с богата украса, изработени от чисто злато - една амфора, седем ритона и една фиала. Тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври. От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е протоме (предна част на тяло) на козел, три канички имат форма на женски глави (амазонски). Най-вероятно комплектът е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка. Съществува и мнение, че той е бил предназначен за ритуално пречистване на течност, може би пак вино, чрез преливане от съд в съд. Предполага се, че липсват още два ритона с протоме на животно, една амфора и една или две фиали, като се има предвид сакралното значение на числото три в тракийската религия. За произхода на Панагюрското съкровище съществуват две основни хипотези. Те се базират на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото. Според широко разпространената теза знаците са по употребяваната в малоазийския град Лампсак мерна система. Но други учени са установили, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местният произход на съкровището. Този феномен на античното изкуство с огромно значение за историята и за световното изкуство легитимира траките като носители на високохудожествени творчески традиции, с които те дават своя принос в развитието на културата на балканските народи.