Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са разположени в Стара планина и се намират близо до Белоградчик и околните села. Те са уникални скални образувания, простиращи се на 30 км дължина и 15 км широчина. Централната група скали е разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания в района - Адам и Ева, Ученичката, Мечката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената стена, Мадоната, Конникът, Монасите, Мислен камък, Хайдут и др. Съществува предание, че преди векове между Белоградчишките скали имало два манастира – девически и мъжки. Сестра Валентина не могла да скрие под расото своята красота, заради която мълвата се разнесла извън манастирските стени. Антон – млад овчар идвал да излива любовта си с кавал като шепот и въздушна целувка. Една вечер Валентина спуснала въже от килията си. След време плач на дете огласил манастира. Монахинята била прогонена. Антон яхнал коня да прибере любимата си; монасите тръгнали да я защитят. Тогава станало чудо. Разразила се буря, гръм и земетръс и метохът се сринал. Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце. Монасите се вкаменили, а Антон останал вечно да чака любимата си.
Втората група скали е разположена западно от града. Те имат алпийски вид и ограждат големи пропасти. На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Липенишката пещера. Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък (обявен за природна забележителност), Червеният камък,Пчелин камък, Торлак, Момина скала. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.