Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най- малкият син на П. Р. Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет, като спомените му после се материализират в "Кървава песен". След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. – отново в Търново. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. Продължава образованието си в Пловдив. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж за цял живот остават поражения – затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия. В началото на 90-те г. се очертава друга тенденция на Славейковата поетическа мисъл – вглъбяване в света на исторически личности, велики творци, герои на духа. През 1892 г. в сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения", "Фрина". Живее в различни селища в чужбина. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. В края на май 1912 г. пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на "Кървава песен" и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.