Столичен куклен театър

Основан през 1946 г. от Мара Пенкова с лични средства, първият куклен театър в България успява да предизвика голямо обществено внимание. Надя Трендафилова поставя първото представление ("Татунчо и змеят") на 21 април 1946 г. Само две години по-късно е гласувана държавна субсидия в подкрепа на трупата, която получава статут на първия държавен професионален театър в България. През 60-те години театърът бележи значителен творчески подем. Поставени са емблематични спектакли, донесли високи отличия и популярност на театъра и кукленото ни изкуство по цял свят – от Куба, САЩ и Канада през страните на Европа до далечна Япония. Примери за това са спектакли като “Крали Марко” (1967 г.), “Пинокио” (1968 г.), “Часовникарят” (1965 г.), “Декамерон” (1972 г.), “Макбет” (1996 г.), култовите “Съкровището на Силвестър” и “Рагаца”, за който билетите са свършвали седмици преди това, както и неувяхващият “За граховото зърно и една принцеса”. На 23 май 2001 г. Централният куклен театър става Столичен куклен театър.