Георги Стойков Раковски

Първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България – Георги Стойков Раковски, е роден в Котел през 1821 г. с името Сава Стойков Попович. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Цариград. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. От началото на 40-те години на ХІХ в. близо три десетилетия участва най-активно в борбите за църковна и политическа свобода на българите. Като един от ръководителите на Браилския бунт през 1842 г. е осъден на смърт, но тъй като е имал гръцки паспорт, присъдата е трябвало да бъде изпълнена в Гърция. Със съдействието на гръцки дейци е освободен и изпратен във Франция. След 1847 г. е в столицата на империята и участва в борбите за независима българска църква. По време на политическото раздвижване на българите във връзка с Кримската война изгражда „Тайно общество" – политическа организация, която да подготви българския народ за въстание (1853). През същото лято организацията вече е разполагала с 3600 българи, организирани в отряди и готови за действие. Развива публицистична дейност. Издава в. „Българска дневница", обнародва „Предвестник горского пътника" и довършва поемата „Горски пътник". Съставя своя първи „План за освобождението на България" (1858) – първата общонационална програма за освобождение на България. По- късно издава в. „Дунавски лебед" (1860-1861) – първия печатен орган на българското революционно движение. Изработва нов „План за освобождението на България" (1861). Организира Първа българска легия (1862). Пътува до Атина, Цетина и Букурещ (1863) с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя. От края на 1863 г. се установява в Букурещ. Обосновава тактиката и идеологията на четническото движение в „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Автор е на поемата „Горски пътник" (1857), на „Показалец или ръководство…" (1859), „Няколко речи о Асеню първому…" (1860) „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (1860), „Българските хайдути" (1867) и др. Умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза в Букурещ.