Димчо Дебелянов (1887-1916)

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица на 28 март 1887 год. с името Динчо Вельов Дебелянов. През 1896 год. семейството му се преселва в гр. Пловдив. Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. През 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи…", "Когато вишните цъфтяха" и др., които са подписани с името Димчо Дебелянов, който е едва 19-годишен. През 1907 год. и през следващите Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. През есента на 1907 год. се записва в юридическия факултет, следващата година се премества в историко-филологическия факултет – литература, но следва само две години. В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Творбите на Димчо Дебелянов са едни от най-известните, прочувствени и обичани стихове в България и днес. Няма българин, който да не знае поне едно от стихотворения като “Да се завърнеш в бащината къща…”, “Аз искам да те помня все така…”, “Помниш ли, помниш ли …”, “Спи градът”, “Смърт”, “Пловдив”, и много други.