Българските столици

Столицата на Първата българска държава, основана от Аспарух, е Плиска. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 г. до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище на страната. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. През 893 г. цар Симеон мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава – е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. За кратко време Преслав се превръща в книжовен център, като тук са изградени внушителна библиотека от преводни книги с църковно и светско съдържание и оригинални творби. След покоряването на североизточните български земи от Византия през 971 г. Българският патриарх Дамян премества резиденцията си в Средец (днес София). По-късно през периода 977-983 г. цар Самуил предприема мащабно настъпление в Тракия, Македония, Елада и Пелопонес, без да срещне сериозна съпротива. Той обявява Преспа за своя столица и строи там дворец. Не след дълго той премества столицата от Преспа в Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава по византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново. По предложение на проф. Марин Дринов на 22 март 1879 г. (3 април по нов стил) Учредителното събрание обявява София за столица на Княжество България.