Мартеницата

Има много легенди за възникването на мартеницата. Всички те се свързват с хан Аспарух и 681 година – годината на създаването на българската държава. Една от историите разказва, че когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто обаче българите не намерили наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, сестрата на хан Аспарух, която останала в палатите на баща им Кубрат, сънувала сън и разбрала за проблема на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Той запалил огъня според традициите и се закичил с конеца за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Той е наречен мартеница по името на месец март, през който според фолклорните разбирания идва пролетта. Има и друго вярване, свързано с 1 март. Според него човек си намисля един ден до 22 март. По това какъв е денят, се гадае за цялата година. Ако намисленият ден е слънчев и топъл, годината ще е добра.