Патриаршеският манастир

Манастирът “Света Троица”, известен още като Патриаршеския манастир, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в живописна местност сред непристъпни скали на пролома на река Янтра. Манастирът е известен още с имената си Асенов и Шишманов. Първите данни за съществуването на обител на това място са от 1070 г., което го прави най-старият манастир в околностите на Велико Търново. Според преданието манастирът е основан от Теодосий Търновски. Разцветът на манастира обаче настъпва при идването на Евтимий през 1375 г., който получава най-високия духовен сан – Патриарх Български. Както повечето български манастири, и Патриаршеският е разрушен при падането на България под турско робство, при което част от монасите са избити, а другите – разпръснати. Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф. През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Света Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. След това става девически и като такъв функционира и днес.