145 години от приемането на Търновската конституция

Търновската конституция е приета от Учредителното народно събрание на 16 април 1879 г. Тя се състои от 22 глави и 169 члена. Съчетавайки най-напредничавите идеи на европейската обществена мисъл с демократичните традиции на българското общество, тя поставя основите на правната уредба на Княжество България като модерна светска национална държава с буржоазно-демократично управление. Конституцията провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство; урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите; предоставя широки права и свободи на гражданите. Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.). С решение на Министерския съвет от 12 март 1991 г. 16 април е обявен за професионален празник на българските юристи и съдебни служители.

Местоположене