Река Янтра

Втората по водосборна площ в Дунавския район река след Искър е река Янтра. Извира от Стара Планина, под връх Бузлуджа. Янтра е третият по дължина приток на Дунав – 285 км. Тракийското име на реката е Ятрус (бързотечаща), а славянското - Етър. В горното течение бреговете на реката са покрити предимно с букови дървета. Водите на река Янтра обграждат от три страни хълма на крепостта Царевец, служил за резиденция на българските царе и висши духовници. Една от особеностите на река Янтра е, че реката при своето преминаване през Предбалкана реката образува множество проломи. Южният пролом, през който Янтра влиза във Велико Търново, се нарича Устие. Северният пролом е по-дълъг, а ширината му между скалните венци е 1 км. Река Янтра излиза от него и през с. Самоводене и Горна Оряховица продължава течението си на север. В северния пролом през XIX в. местата били засадени с лозя. Тук са и двата извора - Мечи кладенец и Шишманец. Преданието свързва последния с името на българския цар Иван Шишман, който при напускането на Тьрново по време на турското нашествие през XIV в. минал по тези места. Майка му поискала вода и той забил меча си в земята, а оттам бликнал този извор. Янтра се влива в р. Дунав при с. Вардим.