Родопската носия

Носията е традиционно за миналото, разнообразно и характерно за различните региони облекло. Предпоставките за създаването на носията се коренят във фолклора и културната традиция на различните краища. Една от най-пищните български носии е родопската носия. Родопската носия е отражение на богатото културно наследство, оставено от родопчани. Тя е един от примерите, показващ чувството за естетика и занаятчийските умения на хората в този край. Женската носия по традиция е по-колоритна от мъжката. Въпреки известните различия родопската носия винаги е съставена от няколко основни части: риза, сукман, пояс, престилка. Ризата е приготвена от ленено платно, а по-късно и от памучно. Тя е туникообразна с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени. Ризата е с кръгъл отвор за главата, а отпред е със среден разрез, дълъг около 30 см. Украсена е с жълтокафяви широки кенарени ивици по края на платното, я по края на ръкавите с пъстри орнаменти. Полата е украсена единствено по краищата с шевица от копринени конци, тъй като нагоре ризата е изцяло покрита от сукмана. Сукманът е приготвен от вълнен тъмносин или домашно приготвен плат. Затова се нарича и “вълненик”. Поясът е постоянна част от носията. Женският родопски пояс се отличава с вълнената си тъкан и с големите си размери – широк е около 35 см, дълъг 2-3 метра. Носи се сгънат на две по ширината и завит неколкократно около кръста. Цветът му е от жълточервен до виолетовочервен. Единствено в този край се среща еднопрестилчената носия – тя има значително опростена композиция и външен вид – с дълга долна риза и една престилка, широка достатъчно, за да покрие предната част на тялото.