Добри Христов

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение композитори. Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Когато в Западна Европа и Русия музикалното творчество е в разцвета си, България все още преживява последиците от турското робство. В резултат на това родното музикално изкуство е все още тясно свързано с националноосвободителните борби. Едва в средата на 80-те години на 19 век започва да се налагат и друг стил музикални произведения, което дава възможност да изгрее звездата на Добри Христов. Самообразованият гений създава през 90-те години двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Оставил е огромен брой хорови и солови песни, няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Добри Христов умира в София на 23 януари 1941 г.