Никола Вапцаров

Поетът и революционер Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Израснал в род, известен със своите обществени и политически борби, Вапцаров се изгражда като личност под силното влияние на революционните идеи и творчеството на Ботев, Вазов и Яворов. След като завършва ученичеството си в Банско и после в Разлог, Вапцаров по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). По време на пребиваването си във Военноморското училище, Никола Вапцаров създава над 70 стихотворения, импресии, прозаични откъси. През 1932 г. Никола Вапцаров постъпва на работа в книжно-мукавената фабрика между селата Кочериново и Бараково. Отначало е огняр, а по-късно работи и като машинист. Вапцаров не спира да пише стихове, пропити с вяра в живота и бъдещето. През март 1942 г. е арестуван за минноподривната си дейност срещу немските войски и на 23 юли е осъден на смърт. Мигове преди това той е написал последните си стихотворения, които дава на жена си при последното свиждане. Същата вечер Вапцаров е разстрелян. Единствената стихосбирка, която Вапцаров издава, е Моторни песни. Някои от най-известните му творби са Вяра, Пролет, Двубой, Завод, Не бойте се деца, Прощално, Борбата е безмилостно жестока. Стихотворенията му са преведени на над 30 езика. Посмъртно Вапцаров е награден с почетната Международна награда за мир (1952).