Димитровден

Празникът е в чест на свети великомъченик Димитър, роден през ІІІ в. Като управител на Солун открито изповядвал християнската вяра. Заради нея той е хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. и канонизиран от източноправославната църква. В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. Народният празник в чест на св. великомъченик Димитрий Солунски е известен още като Митровден или Разпус. С този ден завършва традиционният период, за който се наемат овчари, говедари, ратаи, става разплащането с тях. "Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято", гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона. "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг". В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. С Димитровден започва и сезона на сватбите и годежите. По традиция се организира сгледа между младите хора в селото, на която момците си избират невести измежду девойките, които са се хванали на хорото. На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Митко, Димо.