Кръстовден

14 септември е един от най-важните и тържествени църковни празници – “Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен”. На Кръстовден църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен. Празникът отбелязва прехода към есенно-зимния сезон. На този ден денят и нощта се “кръстосват” – изравняват се по продължителност. Спазва се строг пост. На 14 септември се поставя началото на есенната оран и сеитба. Легендата за празника ни връща към времената, когато християните не притежавали кръста на Христос. През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да освободи столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и той помолил Бог за подкрепа. През нощта императорът видял в небето кръста и надпис: In hoc signo vinces – “с този знак ще победиш”. Последвала победа, която направила Константин единствен император. Това предсказание го обърнало към християнството и той направил кръста свой герб, изповядването на християнската вяра било разрешено, а преследванията на християните – прекратени. Няколко години по-късно царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие Светия Кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 г. След време над пещерата на Гроба Господен построяват храм, който е осветен тържествено на 14 септември 335 г.