Годишнина от рождението на Стоян Заимов

Стоян Заимов е български възрожденец и революционер, роден на 12 август 1853 г. в Чирпан. Още като ученик се включва в национално-освободителната борба на българите под османска власт. През 1873 година е осъден на доживотно заточение в Диарбекир, заради участие в покушението на Хаджи Ставри в Хасково. В края на 1874 той успява да избяга от затвора и се установява в Румъния. Стоян Заимов е един от основателите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за апостол на III революционен Врачански окръг. Той внася конкретна организация и разработва план за действията на въстаническата армия. Когато Ботевата чета преминава Дунава, многобройна турска войска попречва на врачанските революционери да се присъединят към нея и да се отправят съгласно предварителния план към Веслец. Стоян Заимов е заловен и осъден от извънредния турски съд в Русе на смърт. Силната обществена подкрепа налага смъртната присъда да бъде заменена с доживотно затвор в Мала Азия. Той дочаква освобождението на родината си и по силата на Санстефанския мирен договор е освободен. След 1878 г. Стоян Заимов създава военно-историческите музеи и паметници на признателността - Паметник на освободителите в София, мавзолеят в Плевен, къщите-музеи в Плевен, Бяла, Пордим и Горна Студена. Като писател-мемоарист той създава трудове за националноосвободителното ни движение