Петко Р. Славейков

Петко Р. Славейков е виден български писател, поет, публицист, фолклорист и обществен деец. Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново. През целия си живот развива активна дейност. След освобождението е избран за народен представител в Учредителното събрание(1879 г.), един от лидерите на Либералната партия в Княжество България, министър на народното просвещение в периода 28 ноември – 17 декември 1880г., министър на вътрешните работи между 17 декември 1880 г. и 27 април 1881 г., както и от 29 юни 1884 г. до 31 януари 1885 г. През 1880 и 1881 г. е председател на Второто Народно събрание. Умира в София на 1 юли 1895 г., като оставя след себе си редица историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Петко Славейков се смята за основоположник на българската детска литература. Допринася изключително много за обогатяването на българския фолклор и филология. Забележителни са качествата му на преводач.