Спасовден

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден, винаги в четвъртък. Според Новия завет, в продължение на 40 дни след своето възкръсване Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, движейки се сред тях като богочовек. На четиридесетия ден в обкръжението на своите последователи в подножието на Елеонската планина близо до Витания, където възкресил Лазар, той се въздига в небесата. Празникът Възнесение Господне българският народ нарича Спасовден. На този ден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода до Велики четвъртък. Това определя спазването на Спасовската или черешовата задушница. На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява цветето росен, което е лековито и затова болните отиват на поляната, където расте, със зелена глинена паница, вино и погача. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване; сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена. Спасовден е и празник на българските хлебопроизводители и сладкари.