Симеон Велики

Симеон (893-927 г.), третият син на Борис I, който идва да смени сваления си брат Владимир Расате, получава от баща си щедро наследство, което дава неизброими плодове през цялото му управление. Възпитаник на блестящата Магнаурска школа в Цариград, при него българската държава достига най-голямата си площ в цялата си история, а неговите походи на юг неведнъж поставят в критично положение самото съществуване на византийската империя. По времето на Симеон княжеската (ханска) титла на българските владетели "прескача" кралската и прераства в царска, т.е. в императорска, а българската архиепископия е въздигната в достойнството на патриаршия. Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които постъпват в хазната, дават възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена са посети при Борис, се устремява към своя апогей - България на Симеон навлиза в своя "златен век". Катаклизмите от по- късните епохи стават причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това е вече факт достатъчно красноречив сам по себе си. Симеон, подобно на Крум, умира на 27 май 927 г. от сърдечен удар при подготовката на поредната кампания срещу Цариград.