20 април 1876 г. - избухва Априлското въстание

На 20 април (стар стил) 1876 г. избухва Априлскoтo въстание, най-мащабната въоръжена изява на Българското националноосвободително движение. През ноември 1875 г. в Гюргево, Румъния, се събират млади български революционери и съставят т.н. Гюргевски революционен комитет. Той решава да се пристъпи незабавно към организирането на голямо въстание в България през пролетта на 1876 г. Най-важното било да се подготви единен план за въстанието. Страната била разделена на четири окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски), начело на които стояли за апостоли изтъкнати революционери - Ст. Стамболов, Ил. Драгостинов, Ст. Заимов, Панайот Волов и др. В края на декември апостолите и техните помощници заминават за България. На 14 април 1876 г. в местността Оборище, Панагюрско, е свикано събрание, на което е решено въстанието да започне на 1 май. Предателство довежда до неговото предсрочно избухване на 20 април 1876 г. Априлското въстание е потушено. Но то показва на света, че българският народ е решен да извоюва своята независимост въпреки цената, която трябва да заплати. Неговото потушаване е пряката причина за мащабна международна намеса, кулминирала в обявяването на освободителната Руско-Турска война от 1877-1878 г.