Тодоровден

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон – Тодоров ден. Легендата разказва, че светецът се явява на Цариградския Архиепископ Евдоксий, за да осуети коварния план на император Юлиан Отстъпник да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара на християните и да оскверни строгия им пост. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Празнува се главно за здравето на конете, от там и името му Конски Великден. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, които раздават. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. На Тодоров ден се организират кушии или надбягвания с коне – обичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. На първенците в надбягванията са давали следните награди: юзда, тасмен юлар, и въжен юлар. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Имен ден имат: Тодор, Тодорка, а обредната трапеза е от пита с мая, леща и чорба от гъби.