 |
Свети Софроний Врачански |
 |
Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното
българско Възраждане след Паисий Хилендарски. Той е
последният български светец, канонизиран от Светия Синод
през 1964 г. Роден е през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище
в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник.
Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на
"История славяноболгарская". На два пъти посещава
Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г.
напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е
ръкоположен за врачански епископ под името Софроний.
Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност.
Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и на редица
други сборници с религиозно и нравствено съдържание; поставя
началото на новобългарската печатна книга -
"Неделник" (1806). Но големият му принос в
новобългарската литература е автобиографичната повест
"Житие и страдания грешнаго Софрония”. Умира в Букурещ
през 1813 г.
|